Арабско завоюване на Армения

Уикимедия списък
Карта на арабската експанзия във времето: завоеванията на Махома; II: Абу Бакр; III: Омар и IV: Утман.

Арабско-ислямското завоюване на Армения е част от арабско-ислямските завоевания след смъртта на пророка Мохамед през 632 г. Персийска Армения е завоювана през 645 г., а Византийска Армения още през 629 г.

През 638/39 г. Халид ибн Уалид ръководи овладяването на Персийска Армения. 18 хил. араби под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабих проникват в района на Тарон и езерото Ван, разграбвайки всичко по пътя си и подлагайки страната на огън и меч. Арабските воини са бедни и зле въоръжени, но безразсъдно смели и възпламенени от религиозен фанатизъм дотогава невиждан сред античните народи от района. [1]

На 6 януари 642 г. арабите щурмуват крепостта Двин, като 12 000 от жителите са изклани защото се съпротивлявали, а 35 000 отведени в робство. [1] Теодорос Раштуни е назначен за арабски управител на завладените от арабите земи, издействайки освобождаването на поробените арменци. [1][2] Византийският император Констанс II изпраща византийски войски в подкрепа на подложената на разграбване и издевателства Армения, но те се оказват недостатъчни.

Арменското приемане на арабското владичество вбесява византийците. Император Констанс II безуспешно се мъчи да наложи православието в арменските земи. В крайна сметка, Армения остава под арабска власт за приблизително 200 години от 645 г. Още по времето на Омаядите, а впоследствие и на Абасидите, арменските християни се ползват с политическа автономия и относителна религиозна свобода, но въпреки това са считани за втора класа поданици (Dhimmi Status). Арменската църква се радва на голямо признание, по-голямо отколкото при византийската или сасанидска власт, което изнервя Константинопол, който като правило назначава за провинциални управители на арменските земи хора от неарменски произход (по принцип българи[източник? (Поискан преди 22 дни)]). От друга страна, арменците съдействат на халифа в неговите военни експедиции срещу Хазарския хаганат по време на арабско-хазарските войни. [1][2]

Основната арменска съпротива срещу арабите е по линия на исляма и срещу налагането на по-високи данъци. Като цяло бунтовете са спорадични и не носят характер на народно-освободително движение. Арабите умело използват съперничествата между различните арменски кланове с цел да ограничат бунтарството. По време на ислямското управление на Армения, много араби от други части на халифата се заселват в Армения.

През 885 г. Багратидите възстановяват арменската независимост.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Kurkjian, Vahan M.A History of Armenia hosted by The University of Chicago. New York: Armenian General Benevolent Union of America, 1958 pp. 173 – 185
  2. а б Kurdoghlian, Mihran. Hayots Badmoutioun (Armenian History), Volume II. Hradaragutiun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti, Athens, Greece, 1996. с. 3 – 7.