Арап Нако Станишев
Тази статия е за Нако Станишев Кюркчията. За Нако Стоянов Станишев вижте Нако Станишев.
Нако Станишев или Станишов, известен като Арап Нако и като Нако Станишев Кюркчията, е български общественик, търговец и производител, лечител от Кукуш. Баща е на Христо Станишев.
| Арап Нако Станишев | |
| български общественик | |
| Роден |
1823 г.
|
|---|---|
| Починал | 1886 г.
|
Биография
редактиранеРоден е през 1823 г. в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция), трето дете в семейството на Бина и Станиш Хаджихристов.[1]:с. 22
Прякорът му идва от неговия буен характер още от дете – като се разсърдвал, налитал върху предизвикателя, независимо дали бил по-силен или по-слаб от него. Майка му викала: „Пак равеса като арапин. Гиди, арапино, гиди!“ От тези нейни думи неговите другари почнали да му викат Арап Нако. Прякорът му останал и като възрастен и дори придобил гражданско право, когато създал свое семейство: понеже той и известният общественик Нако Станишев (без роднински връзки помежду си) живеели в една махала (Варош-махлеси), в данъчните книги турските власти го вписали като Арап Нако.[1]:с. 25–26
Арап Нако работи няколко занаята. Най-напред, тъй като бащиният му занаят – платнарството, запада след появата на американа, той се захваща с кожухарство и постига голямо умение и производителност. Търгува по панаирите в Сяр, Неврокоп, Одрин, Узунджово, Прилеп, Пирот, Ниш, Пловдив. Научава много кукушани на кожухарство, създава много добри майстори (като родовете Джофльовци и Хр. Николчовци). След 1860 г. се захваща с житарство и шарлаганджалък. Има маслобойна, в която прави шарлаган само от сусам. Изнася житни храни в Солун, но при едно спадане на житото губи целия си капитал и остава с борчове. Тогава се преселва в свой малък чифлик с воденица при село Планиница и за 6 години развива успешно разнообразно стопанство: маслобойна, брашно, едър и дребен добитък, черници, бубено семе, построява бубарници. Изплаща дълговете си, замогва се и се връща обратно в Кукуш. Започва отново житарство, но в голям мащаб, заедно със сестриния си син Гоце Тенчов, с Митре Колев и Георги Катранджиев. Губи и тримата обаче през 1883 г. – при едно пътуване, в което той не участва поради сватбата на сина си, те са убити.[1]:с. 26–29
Като градски първенец Нако Станишев взима участие в борбите против гъркоманството в Кукуш и за българска просвета. Запазено е заявление от 8 юни 1858 г. до руския император с молба за помощ за основаване на централна българска гимназия в Кукуш, писано от Димитър Миладинов, под което е и неговия подпис.[2] При създаването на народното читалище през юли 1869 г. е сред първите дарители за читалищната каса.[3] Насърчава и жена си в подкрепата ѝ за бедните.[1]:с. 32
От баща си наследява лечителски умения, цери болестите на зъби и венци и е много сръчен „зъбовадач“, с три вида клещи: за кътни зъби, за предни и за корените; по семейна традиция винаги лекува безплатно. Негови потомки са зъболекарките Цветана Станишева-Мирска (внучка) и Невена Н. Влахова (правнучка).[1]:с. 24
Женен е за Султана Траянова. Имат 12 деца, най-малкото от които е Христо Станишев.[1]:с. 25–26, 32
Умира през 1886 г. от апоплектичен удар, след като при споровете между униати и екзархисти за църквата „Свети Георги“, възобновена при епитропството на баща му, синът му Станиш и други градски първенци са арестувани по оплакване на униатите, разследвани и изпратени в Солун. Друга група кукушани (сред тях и зет му Иван Янов), отиват веднага в Солун, за да действат за освобождаването им. След като каймакаминът казва на Арап Нако, че и те са арестувани, той получава удар и умира.[1]:с. 30
Родословие
редактиране| Станиш Хаджихристов (1779 – 1852) | Бина (1784 – 1829) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дона Тютюнджиева (1817 – 1906) | Георги Станишев (1816 – 1891) | Арап Нако Станишев (1823 – 1886) | Султана Траянова (1821 – 1905) | Марча (Мария) Тенчова (1825 – 1906) | Тенчо Георгиев | Ката Шишкова (1808 – 1899) | Иван Шишков (1806 – ?) | Костадин Станишев – Лянте (1831 – 1870) | Вина Станишева (1830 – 1878) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | Димитър Г. Станишев | Елена Станишева (1860 – ?) | Иван Янов (1853 – 1927) | София Влахова (1845 – 1925) | Янаки Влахов (1842 – 1923) | Христо Станишев (1863 – 1952) | Евтимия Станишева (1873 – 1936) | Станиш Арапнаков (1858 – 1919) | Тина (1856 – 1935) | Димо Ковачев (1856 – 1895) | Рушка Измирлиева | Иван Измирлиев (1856 – 1913) | Дино Шишков | Тина Дельохаджиева | Христо Дельохаджиев (? – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Туше Делииванов (1869 – 1950) | Божия Делииванова | Никола Янев (1888 – 1921) | Милка Кръстева | Мара Василева (1895 – 1980) | Григор Василев (1883 – 1942) | Никола Станишев (1886 – 1950) | Цветана Мирска (1890 – 1950) | Петър Мирски | Иван Станишев (1893 – 1915) | Гоце Шишков (четник на Чернопеев) | Станиш Дельохаджиев (1893 – 1915) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Олга Кръстева (р. 1928) | Весела Василева (1919 – 1944) | Ангелина Огнянова (1917 – 2005) | Карл Огнянов (1912 – 1987) | Кръстьо Мирски (1920 – 1978) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 83.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.