Отваря главното меню

Арбовирус (на английски: Arbovirus) е съкратено наименование дадено на група вируси, които се разпространяват посредством вектори артроподи – комари и кърлежи (от английски: arthropod-borne viruses). Този термин не е част от таксономичната класификация на вирусите, а по-скоро определение за начина на предаването им. Пренасянето на вируса от един организъм към друг става посредством ухапване от насекомо. Той директно се инокулира в кръвта и може да предизвика виремия.

КласификацияРедактиране

Арбовирусите са класифицирани в съответствие с техния начин на предаване, но това създава известни проблеми поради факта, че се обединяват морфологично разнородни вируси, принадлежащи към няколко отделни семейства: Flaviviridae, Togaviridae, Rhabdoviridae, Reoviridae и Bunyaviridae. Тук не са включени родствени вируси с различни начини на предаване и вируси, принадлежащи към други семейства (Filoviridae, Arenaviridae), но причиняващи заболявания с подобни признаци.

По-голямата част от арбовирусите са със сферична форма, въпреки че някои от са пръчковидни. Те са с размери 17 – 150 nm. в диаметър и всички имат РНК геном. Повечето се инактивират от етер, хлороформ, чувствителни са към топлина и изсушаване. Тези вируси обикновено не предизвикват сериозни заболявания при хората. В повечето случаи се предизвика лека инфекция като висока температура или обрив. Рядко обаче може да възникне епидемия и да предизвикат сериозни инфекции като менингит и енцефалит, които могат да бъдат фатални.

ЕпидемиологияРедактиране

Най-характерният начин на предаване на вирусите е посредством ухапване от комари или кърлежи. Вирусът се инокулира при ухапване от членестоногите, чрез тяхната слюнка. Бързо се намножава в ендотела на кръвоносните съдове. Нарушената им цялост е и причината за възникване на кръвоизливи. Клинично се демонстрират с грипоподобни признаци и кръвоизливи в стомашночревния тракт, бъбреците, венците и други органи.

Векторите доста често са и резервоари на инфекцията. Могат да го предават и трансовариално на новото поколение артроподи. Всички са зоонози или зооантропонози. Срещат се предимно в тропичните и субтропичните райони на Земята, но известна част от тях са разпространени и в умерения пояс.

Някои от заболяванията, причинявани от арбовируси, могат да имат фатален край наблюдаван при 10 – 50% от заболелите.

ПрофилактикаРедактиране

Съществуват няколко начина за предотвратяване на появата на тези инфекции. Единия от тях е да се използват репеленти против комари, а другия е да се намалят местата, благоприятни за тяхното възпроизводство.

За предотвратяване на някои от заболяванията са разработени ефективни ваксини използвани с успех. Такава е жълтата треска. За други като западнонилската треска, ваксините за хора са все още в процес на проучване, а за трети като Вирусна треска О`ньонг ньонг не са разработени.

ИмунитетРедактиране

Имунната система успешно изпълнява защитната си роля срещу тези вируси. Арбовирусите стимулират производството на интерферон. Организмът образува антитела способни да предотвратят настъпването на виремия. От важно значение е и клетъчния имунитет. Създаването на имунитет срещу един от вирусите не поражда кръстосан имунитет против вирус от тази група.

ДиагнозаРедактиране

Арбовирусните инфекции могат да бъдат диагностицирани при лабораторно изследване, чрез методите ELISA и PCR.

Списък на арбовирусни инфекции (непълен)Редактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране