Арвид Карлсон (на шведски: Arvid Carlsson; 25 януари 1923, Упсала, Швеция – 29 юни 2018, Гьотеборг) е шведски фармацевт, известен със своите научни разработки с невротрансмитера допамин. Той получава заедно с Пол Грийнгард и Ерик Кандел Нобеловата награда за физиология или медицина за „открития, свързани с пренасянето на сигналите в нервната система“.

Арвид Карлсон
Arvid Carlsson
шведски фармацевт
Арвид Карлсон, 2011 г.
Арвид Карлсон, 2011 г.
Роден
Починал
29 юни 2018 г. (95 г.)
Националност Швеция
Учил вЛундски университет
Работилфармацевт
Научна дейност
Работил вГьотеборгкия университет
Лундски университет
Известен сизследвания на допамина
НаградиНобелова награда Нобелова (2000)
Арвид Карлсон в Общомедия

Биография редактиране

Арвид Карлсон е роден на 25 януари 1923 г. в Упсала. Следва от 1941 г. медицина в Университета в Лунд, в който баща му преподава история. Въпреки че Швеция е неутрална през Втората световна война, той е принуден да прекъсне образованието си, за да служи в шведската армия. През 1951 г. защитава докторска титла и по-късно става професор в Лундския университет. Осем години по-късно поема катедрата по фармакология в Гьотеборгския университет до получаването на своята емеритизация през 1989 г. През 50 години на 20 век той открива субстанцията допамин като самостоятелен невротрансмитер, както и неговото въздействие върху мозъка на човека. Карлсон доказва, че при недостиг на това вещество в определени зони на мозъка може да се отключи паркинсоновата болест. С това и допълнителната научна дейност в тази област той внася съществен принос в борбата с тази болест.

През 2000 г. получава за тези свои изследвания Нобеловата награда за физиология или медицина.

Той е противник на флуорирането на водата.[1]

Източници редактиране