Ардашир II
Ардашир II е владетел от Сасанидската династия на Персия. Наследява Шапур II и управлява като Шаханшах („Цар на царете“) в периода 379 – 383 г.
| Ардашир II | |
| персийски цар | |
 Изображение на Ардашир II, релефа в Taq-e Bostan | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 383 г.
|
| Религия | Зороастризъм |
| Семейство | |
| Баща | Хормазд II |
| Ардашир II в Общомедия | |
Произход и управление
редактиране
Произходът на Ардашир II не е напълно изяснен. Вероятно би могъл да е син на Хормазд II и полубрат на Шапур II, или негов син, но това е малко вероятно. Спроред други хипотези Ардашир II е племенник на Шапур II и е син на неговия едноименен полубрат Шапур, автономен владетел на Сакастан (Систан, Синд и Туран), в югоизточната част на Сасанидската империя.[1][2][3]
През 344 г. Ардашир е назначен от Шапур II за васален владетел на Адиабена и участва в отбраната на Месопотамия срещу римляните на император Юлиан през 363 г.[3][1][2]
В персийската летописна традиция Ардашир II е възхваляван като справедлив и мъдър благодетел на народа, суров към домогванията на благородниците. През краткото си управление поддържа мир с римляните. Намесва се в делата на Арменското царство и преследва християните в Персия. Умира или е детрониран през 383 г., когато е наследен от Шапур III, вероятно негов племенник.[1][3]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 228 – 229
- ↑ а б Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 140 – 141
- ↑ а б в A. Shapur Shahbazi: Ardašīr II. Encyclopaedia Iranica, Vol. II, Fasc. 4 (1986), pp. 380 – 381
Външни препратки
редактиране- The History of al-Ṭabarī, Volume V, pp. 67 – 68 (translated by C. E. Bosworth), State University of New York Press (1999)
- The Sháhnáma of Firdausí, Vol. VI, pp. 363 – 364 (Done into English by Arthur George Warner and Edmond Warner), Kegan Paul, Trench, Trübner & Co. Ltd (1912)
- Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter XII, pp. 378 – 381