Арда (село)

село в област Смолян
Вижте пояснителната страница за други значения на Арда.

Арда (старо име: Арда баше) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян. Село Арда е разположено в малка, но живописна долина в горното течение на река Арда. Трудно може да се издири откъде се е взело името на село Арда. Най-старото сведение е от втората половина на 17 в., когато то се е наричало ”Арда-башъ”, което означава „глава“, началото на река Арда. Преданието говори, че в миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломорието. Оттук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села. В селото има кметство, основно училище, детска градина, здравна служба с лекар, фелдшер и стоматолог, читалище, информационен център, църква и джамия. До 1947 г. в селото е имало действаща митница.

Арда
Общи данни
Население197 души[1] (15 декември 2023 г.)
11 души/km²
Землище17,928 km²
Надм. височина1003 m
Пощ. код4790
Тел. код03028
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ00597
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Арда
Недко Юруков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
Уебсайт: www.село-арда.com
Арда в Общомедия

В района на кметството и съставните села пътищата са асфалтирани и има покритите на мобилните оператори.

В последните десет години се развива селският туризъм. В селото има частен музей в Маджаровата къща, която е на повече от 150 години. За величествения планински връх Ком, извисил снага над Арда, се разказват много легенди и предания. На върха е открито древно светилище. Няма човек, който е изкачил върха, да не е категоричен, че мястото е заредено с особена енергия. На разположение на туристите са три частни хотела и шест къщи за почивка. Туристически пътеки водят към изворите на река Арда, връх Ком, Лъджата и Светилището.

През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело или конен туризъм, ски влек. Една от атракциите е преминаването по въжения парк „Градината на Тарзан“. На една от скалите до църквата се практикува скално катерене. 

География редактиране

Селото е разположено на 30 км южно от Смолян. Махалите на Арда са Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, палоска.

История редактиране

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Арда (Арда баше) са постъпили в армията 13 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели ахряни мюсюлмани.[2] Към 1912 – 1913 година броят на българите мюсюлмани, живеещи в Арда (Ардабаши) е 200.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Арда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Религии редактиране

В селото има черква и джамия. Българи християни и мюсюлмани живеят в разбирателство.

Културни и природни забележителности редактиране

Всяка година лятото около Илинден се провежда селският събор, все там...горе на „салажа“ под паметника. Всяка година на Тодоровден се организират празнични игри и кушии. Май месец е месецът на юбилярите и празникът „Предой“. Август месец се провежда традиционният празник на Арда и арденските родове и Българо-гръцки събор.

През 1991 г. е изработен герб на селото от проф. Димитър Серезлиев. От 2012 г. Арда вече си има и знаме.

В близост до село Арда, през село Гудевица и махала лагон (родното място на Валя Балканска) се стига до изворите на една от най-големите български реки Арда.

В село Гудевица до старата църква, строена през 1882 година, се намира и сградата на Народно Читалище „Бъдеще сега“ приемник на старото „Пробуда“ основано през 1931 година.

Личности редактиране

Родени в Арда

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  3. Райчевски, Стоян. ахрене мюсюлмани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 105.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.

Външни препратки редактиране