Арджанско езеро

Арджанското езеро или Арджанският гьол (на гръцки: Λίμνη Αρτζάν, Лимни Ардзан) е малко езеро в Егейска Македония, Гърция. Разположено е на територията на дем Пеония на левия бряг на река Вардар (Аксиос).[1]

Арджанско езеро
Λίμνη Αρτζάν
язовир
Арджанското езеро и хълмът Лазарица над Крецово в дъното
Арджанското езеро и хълмът Лазарица над Крецово в дъното
Местоположение в Гърция
МестоположениеСеверна Гърция
ПритоциГьолая (Арджан), Селемлийска река
ОттокГьолая (Арджан)
Дължина2,1 km
Ширина0,9 km
Площ1,4 km2
Дълбочина6 m
Надм. височина60 m
Населени местаАрджан

ИсторияРедактиране

 
Карта на Кукушко с Арджанското езеро

Езерото е било блато на реките Гьолая (Арджан) и Селемлийска. Било е дълго 15–20 m и широко няколко километра.[2]

В края на XIX - началото на XX век езерото служи за убежище на четите на ВМОРО, тъй като в Кукушко няма високи планини и гъсти гори. Върху преплетените коренища на гъстата тръстика, растяща по по-плитките места на езерото, четниците си правят колиби, до които се достига по тесни водни канали, известни само на най-доверените хора. В гьола винаги се поддържа запас от хранителни припаси за потърсилите убежище. Турските власти дълго време не подозират за укритието, но и когато разбират, скривалищата остават все така неизвестни и недостъпни за тях.[2] Нееднократно те правят опити за унищожаването на комитското свърталище – пръскат с пожарникарски помпи тръстиките с газ (петрол) и се мъчат да ги подпалят, обстрелват с артилерия тръстиковите площи, но напразно.[3]

При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, от началото на 1903 година всред езерото се изграждат складове за храни, фурни от камък и тухли за печене на хляб и колиби за четниците, като специален човек от ръководството на комитета е натоварен с продоволствието. За четата на Кръстьо Асенов, както и за всички по-раншни и по-нататъшни кукушки чети, езерото е главна база. След сражения през пролетта на 1903 година четата му се добира през юни до езерото, където вече е местната чета на Трайко Йотов, пристига и тази на Гоце Нисторов. Тази сборна чета на Кръстьо Асенов наброява над 200 души. Турската войска (12 – 15 хилядна дивизия) прави обсада и след повече от три седмици, при привършване на хранителните запаси, четниците успяват да се измъкнат нощем през кордона.[4]

В 1904 година, след Илинденско-Преображенското въстание, на Арджанското езеро се провежда Арджанският конгрес, околийски конгрес на ВМОРО, на който е избрано ново ръководство на Кукушката революционна околия.[5]

Езерото е почти напълно пресушено в 1928 – 1932 година.[6][7]

ВъзстановяванеРедактиране

 
Табела на кръчма в България, кръстена на Арджанското езеро

В началото на XXI век на мястото на езерото е създаден язовир, наричан Арджанско езеро (Λίμνη Αρτζάν) или Драгомирско езеро (Λίμνη Βαφειοχωρίου).[6][7] Дигата на езерото е 8 m, а водата му идва от реките Гьолая и Селимлийска. Дълбочината му варира от 3 до 6 m. Площта му е 1,4 km2. Има формата на трапец със страни 960 m, 400 m, 1700 m и 1970 m и максимална дължина (диаметър) 2100 m. Това е 19-то по големина изкуствено езеро в Гърция и третото по голмина езеро в дем Кукуш след Дойранското езеро и Горчивото езеро. Във водите му сезонно живеят различни видове прелетни птици, като сребристият пеликан, тъй като езерото е основна спирка по миграционните пътища на птиците. Езерото е магнит за любителите на природата в района.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Μια πτήση πάνω από μια πανέμορφη τεχνητή λίμνη της Μακεδονίας. // Parallaxi, 21-9-2022. Посетен на 30 септември 2022 г. (на гръцки)
  2. а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 192.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 206-209.
  5. Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година. // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
  6. а б Χρήστος ‘Ιντος. Τα εγκαίνια αποξήρανσης των λιμνών Αρτζάν-Αματόβου από τον Ελ.Βενιζέλο το 1929. // maxitis.gr. 22 ноември 2015. (на гръцки)
  7. а б Η ληστεία της Φαουντέσιον. // Χρονοντούλαπο, 9 Δεκεμβρίου, 2012. Посетен на 30 септември 2022 г. (на гръцки)