Ариадне (бронепалубен крайцер, 1900)

Ариадне (на немски: SMS Ariadne) е немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, петият поред кораб от серията крайцери на типа „Газеле“, построени за Имперския германски флот. В 1899 г. е заложен на стапелите на корабостроителницата „AG Weser“ в Бремен, спуснат на вода през август 1900 г., а през май 1901 г. влиза в състава на Хохзеефлоте (Флота на откритото море). Въоръжен е с батарея от десет 105 mm оръдия и два 450 mm торпедни апарата. Развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). През мирните години носи разузнавателна служба в Хохзеефлоте. След началото на Първата световна война участва в патрулирането на Хелголандския залив. На 28 август британския кралски флот атакува линията на патрулите. В последващия бой „Ариадне“ е атакуван от два линейни крайцера и потъва. Около 200 члена на екипажа загиват, само 59 души са спасени в морето.

„Ариадне“ SMS Ariadne
„Ариадне“ под огъня на британските линейни крайцери, 28 август 1914 г.
Флаг	Германия
Клас и тип	Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“
Производител	AG Weser в Бремен, Германска империя
Служба
Заложен	1899 г.
Спуснат на вода	10 август 1900 г.
Влиза в строй	18 май 1901 г.
Потънал	28 август 1914 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	2659 t (нормална); 3006 t (пълна)
Дължина	105,1 m
Дължина по водолинията	104,1 m
Ширина	12,2 m
Газене	4,93 m
Броня	на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm); щитове оръдия: 50 mm; на бойната рубка: 80 mm
Задвижване	2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение; 9 водотръбни котли „военноморски“ тип
Мощност	8000 к.с. (5,9 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	21,5 възела (39,8 km/h)
Далечина на плаване	3560 морски мили на ход 12 възела; Запас гориво: 560 t въглища
Екипаж	257 души
Кръстен в чест на:	Ариадна
Въоръжение
Артилерия	10×1 105 mm (SK L/40)
Торпедно въоръжение	2×1 450 mm ТА
„Ариадне“ в Общомедия

Описание

„Ариадне“ е заложен по договор „D“, корпусът е заложен в „AG Weser“ в Бремен 1898 г. Спуснат на вода на 10 август 1900 г., след което започват довършителните работи. На 18 май 1901 влиза в състава на флота на откритото море. Корабът е 105,1 m дълъг, 12,2 m широк, с газене от 4,11 m, водоизместимост 3006 t при пълно бойно натоварване. Двигателната установка се състои от две „Компаунд“ трицилиндрови парни машини производство на AG-Germania. Тя развива мощност от 8 хиляди к.с. (6 kW). Корабът развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). Парата за машините се образува в десет водотръбни котли „военноморски“ тип. Крайцерът може да носи 560 тона въглища, което осигурява далечина на плаване 3560 морски мили (6610 km) на скорост в 10 възела (19 km/h). Екипажът се състои от 14 офицера и 243 матроса.

Въоръжението на крайцера са десет 105 mm скорострелни оръдия система SK L/40 на единични лафети. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият боекомплект е 1000 изстрела, по 100 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Също така корабът е въоръжен с два 450 mm подводни торпедни апарати с общ запас от пет торпеда.. Корабът е защитен от бронирана палуба дебела от 20 до 25 mm. Дебелината на стените на рубката е 80 mm, оръдията са защитени с тънки щитове с 50 mm дебелина.

История на службата

След влизането в строй „Ариадне“ е приписана към разузнавателните сили на Хохзеефлоте. 1905 г. „Ариадне“, близнаците му – крайцерите „Медуза“ и „Амазоне“, както и броненосният крайцер „Принц Хайнрих“ получават назначение в дивизията на крайцерите. Цялата си служба в мирното време той прекарва в германски води. След началото на войната, през август 1914 г., „Ариадне“ е отзована от състава на флота и преминава на патрулна служба в Хелголандския залив.

На 23 август няколко командира предлагат на британското командване план за нападение на линията на патрулите с участието в атаката на леки крайцери и миноносци от харвичката ескадра (Harwich Force) под командването на Реджиналд Тирит. Поддръжка на корабите на ескадрата трябва да оказват подводници и линейните крайцери на вицеадмирал Дейвид Бийти и свързани с тях леки кораби. Планът е одобрен, атаката е насрочена за 28 август. Британските сили напускат базите си на 26 август, първи излизат подводниците. На следващото утро в морето излиза по-голямата част от надводните кораби. 7-а ескадра крайцери, със заповед да поддържат харвичската ескадра излиза по-късно през деня.

„Ариадне“ в битката в Хелголандския залив.

Сутринта на 28 август за „Ариадне“ идва смяна, той напуска патрулната линия и пуска котва в устието на река Везер, като подкрепление на патрулните крайцери и миноносци. Получавайки известие за атаката на британците „Ариадне“ и другите крайцери вдигат пара и се устремяват на помощ на немските патрули. В 13.40 „Ариадне“ среща крайцера „Щетин“ но след по-малко от 20 минути пристигат линейните крайцери на адмирал Бийти, преследващи крайцера „Кьолн“ и откриват огън по „Ариадне“. „Ариадне“ завива надясно и бяга. След няколко попадения от британците, един от снарядите уцелва предното котелно отделение. Във въглищния бункер започва пожар и пет от котлите излизат от строя, скоростта на крайцера пада до 15 възела (28 km/h). Двата линейни крайцера се приближават и продължават обстрела от разстояние 3 km (най-добрата дистанция за стрелба с право мерене за оръдията от техния калибър). „Ариадне“ води ответен огън, но без успех.

Пожар обхваща носа и кърмата на кораба. Екипажът на крайцера наводнява предния снаряден погреб, за да не се детонират боеприпасите. В 14.15 британците спират огъня и позволяват на „Ариадне“ да се оттегли. Оцелелите моряци се събират на бака и се готвят да напуснат кораба. Скоро (до 15.00) пристига крайцерът „Данциг“ и започва да приема на борда оцелелите, след време към спасителните работи се присъединява крайцера „Щралзунд“. В 16.25 „Ариадне“ се преобръща, макар още известно време да е над водата. Спасени са девет офицера (в т. ч. и капитана). Действията на спасителите са усложнени от взривове на боеприпаси на палубата на „Ариадне“, което не позволява на лодките да се приближат до крайцера.

Литература

• Courtney, W. L. . Т. LXXVII. London, Chapman and Hall, Ltd., 1905.
• Gröner, Erich. German Warships: 1815 – 1945. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 0-87021-790-9.
• Halpern, Paul G. A Naval History of World War I. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-352-4.
• Staff, Gary. Battle on the Seven Seas. Barnsley, South Yorkshire, Pen & Sword Maritime, 2011. ISBN 978-1-84884-182-6.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки

• GAZELLE light cruisers (1900 – 1904) ((en))
• Gazelle class light cruisers ((en))
• Сайт „Российский Императорский Флот“. Корабли германского флота. Класс „Газелле“ ((ru))Архив на оригинала от 2008-03-02 в Wayback Machine.
• В Общомедия има медийни файлове относно Ариадне (бронепалубен крайцер, 1900)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Ariadne (1900) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​