Аричис II
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аричис.
Аричис II (на латински: Arichis II.; Harichis, Arechis, Arechi, Aregis, Aretchis, Aragisus; * 734; † 26 август 787) е херцог на Херцогство Беневенто от 758 до 787 и през 774 г. princeps на лангобардите в Юга.
| Аричис II | |
| херцог на Беневенто | |
 Tremissis на Аричис II | |
| Роден |
734 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Гаузи |
| Баща | Лиутпранд |
| Съпруга | Аделперга (50-те години на VIII век) |
| Деца | Гримоалд III |
| Аричис II в Общомедия | |
Биография редактиране
Той е син на Аричис, който е третият син на Ромуалд I от Беневенто и Ита. Има сестра, която прави през 774 г. първата игуменка на подарения от него манастарир „Света София“ (Chiesa di Santa Sofia) в Беневенто.
През 758 г. крал Дезидерий навлиза в Сполето и прогонва dux Албоин. Dux Лиутпранд бяга в Отранто и Дезидерий поставя Аричис на престола като dux и го омъжва го за дъщеря си Аделперга. Тя е придружена до Беневенто от учителя си Павел Дякон.
През 774 г. Карл Велики завладява Лангобардското царство. Аричис II се съюзява с него, получава титлата princeps и управлява самостоятелно с кралска власт.
Аричис построява замък в Салерно. Аделперга и Аричис подаряват църквата „Санта София“ в Беневенто.
Той умира на 26 август 787 г. и е погребан в катедралата на Салерно. Аделперга е няколко месеца регентин. Неговият син Гримоалд III се качва на трона в началото на 788 г. и става херцог на Беневенто и Салерно.
Деца редактиране
Аричис и Аделперга, дъщеря на лангобардския крал Дезидерий и съпругата му Анса, имат пет деца:
- Ромуалд (* 761/762; † 21 юли 787)
- Гримоалд III (* 773; † април 806), последва баща си на трона като dux gentis Langobardorum
- Гизулф (*?; † 806)
- Теодерада (*?; † 788)
- Аделчиза (* 773; † 817), игуменка на San Salvatore d´Alife
Източници редактиране
- Einhard: Vita Caroli Magni
- Italy, Emperors & Kings
- Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: Rosamond McKitterick (Hrsg.): The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
- Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2.
- Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.
Външни препратки редактиране
- Ludo Moritz Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 202ff, 211ff
- Italy, Emperors & Kings
- Einhard: The Life of Charlemagne Архив на оригинала от 2008-05-14 в Wayback Machine. translated by Samuel Epes Turner, Harper & Brothers, New York 1880 (Medieval Sourcebook)
- Einhardi vita Karoli Magni, Bibliotheca Augustana
- Законите на Аричис Архив на оригинала от 2011-01-06 в Wayback Machine.