Арнулфинги (династия)

Арнулфингите (Arnulfiens, Arnulfinger) са знатна франкска фамилия. Произлизат от Арнулф от Мец, епископ на Мец. Те са заедно с Пипинидите династична линия, която води към Каролингите. Могъщността на Арнулфингите започва чрез брака на Анзегизел (син на Арнулф от Мец) с Бега (дъщеря на Пипин Ланденски или Пипин Стари). Арнулф и Пипин са водещи аристократи от Австразия, които се възпротивяват против кралица Брунхилда.

Генеалогия

Арнулфингите са прародители от 800 г. на Каролингите, което се вижда от издадения в Мец генеалогичен (200 години назад) списък от Карл Велики.

1. Арнулф от Мец, * 582; † 18 юли 640; 614/629 епископ на Мец, Светия, ∞ NN
   1. Хлодулф, * 610; † 8 юни 697, епископ на Мец 660
      1. Аунулф, † 670
   2. Анзегизел, 662; † убит пр. 679; ∞ Бега, † 692, дъщеря на Пипин Ланденски
      1. Пипин Ерсталски, † 16 ноември 714 в Jupille до Лиеж, 680 херцог, 688 майордом на Австразия, ∞ I 670/675 Плектруда; ∞ II Алпаида
         1. (I) Дрого, † 708, херцог на Шампания, Бургундия; ∞ сл. 688 Anstrudis, дъщеря на Варато (майордом на Неустрия) и Ансфлед, вдовица на Берхар (майордом на Неустрия)
            1. Арнулф, * 700; † 723, херцог 715
            2. Хуго от Руан, † 8 април 730 в Jumièges, 715 епископ на Руан, епископ на Париж епископ на Bayeux
            3. Пипин, 715
            4. Готфрид, 715
         2. (I) Гримоалд Млади, † убит април 714; 700 майордом в Неустрия и Бургундия; ∞ Теудезинда, дъщеря на краля на Фризия Радбод
            1. Теодоалд † 741; майордом 714/715
         3. (II) Карл Мартел, † 22 октомври 741; майордом 717 в Австразия, 718 майордом на Кралството на франките; ∞ I Ротруда, † 725; ∞ II Сванхилда, † 743; Виж : Списък на Каролингите
         4. (II или III) Хилдебранд, + 751, херцог на франките и граф в Бургундия

Литература

• Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 1992. ISBN 3-17-016480-5
• Eduard Hlawitschka: Die Vorfahren Karls des Großen. In: Wolfgang Braunfels (Hg.): Karl der Große, Lebenswerk und Nachleben, Band I (Hg. von Helmut Beumann): Persönlichkeit und Geschichte, Düsseldorf 1965, S. 51–82
• Ingrid Heidrich: Titulatur und Urkunden der arnulfingischen Hausmeier. In: Archiv für Diplomatik 11./12. Band, 1965/1966, S. 71–279
• Karl August Eckhardt: Studia Merovingica. Aalen 1975 (Bibliotheca rerum historicianum 11), S. 118–130
• Eduard Hlawitschka: Studien zur Genealogie und Geschichte der Merowinger und frühen Karolinger. In: Rheinische Vierteljahrsblätter 43, 1979, S. 1–99
• Eduard Hlawitschka: Zu den Grundlagen des Aufstiegs der Karolinger. In: Rheinische Vierteljahrsblätter 49, 1985, S. 1–61
• Pierre Riché: Die Karolinger. Eine Familie formt Europa. Stuttgart 1987
• Eugen Ewig: Die Merowinger und das Frankenreich. Stuttgart 1988, S. 181-185.