Арсо Куюмджиев
Арсо Димитров Куюмджиев е български общественик, политик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
| Арсо Куюмджиев | |
| български революционер и общественик | |
| Роден |
1899 г.
|
|---|---|
| Починал | 1968 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Тома Куюмджиев |
Биография
редактиранеРоден е в 1899 година в град Струмица, тогава в Османската империя, в семейство на родолюбиви българи.[1] Семейството произхожда от град Крушево.[2] Негов брат е Тома Куюмджиев, български революционер от Македонската младежка тайна революционна организация.[3] Панде Куюмджиев е брат на баща му.[2]
След като Струмица попада под сръбско управление след Междусъюзническата война през 1913 година, заради пробългарската си дейност семейството му е репресирано от новите сръбски власти. Включва се активно в националноосвободителната борба на българите в Македония и става деец на ВМРО по време на Кралство Югославия.[1] Градската милиция на ВМРО в Струмица, ръководена от Васил Пандов и Арсо Куюмджиев ликвидира предателя Тушо от Колешино на шосето между Струмица и Попчево.[4] Чиновник е в окържния съд в Струмица. В средата на 1923 година в Струмица избухва афера и той е арестуван заедно с още около 50 души. Властите заподозряват арестуваните, че са уведомлявали четите на ВМРО за движението на сръбските части, събирали са налозите, взети от ВМРО от селата и са работили срещу селяни, които са служили на властите.[5] Бяга от Югославия в България.[3] Настанява се в българската столица, където е активен сред македонската емиграция. Членува в Струмишкото братство. Към края на 1930-те или началото на 1940-те е част от управителното тяло на братството.[6]
По време на българското управление на Македония (1941 – 1944) се завръща в Струмица. До 1944 година е кмет на община Василево.
Умира в 1968 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Парцел 9 // София помни. Посетен на 6 ноември 2020 г.
- ↑ а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 30.
- ↑ а б Обезродяването на Македония 1919 - 1929 // Вестник „Атака“, 29 октомври 2011 г. Архивиран от оригинала на 2020-10-27. Посетен на 6 ноември 2020 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 148.
- ↑ Заговоръ въ Струмица // Независима Македония , година I, брой 18. 9 августъ 1923 год.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 608 – 609.