Отваря главното меню

Артур Шопенхауер (на немски: Arthur Schopenhauer) е германски философ.

Артур Шопенхауер
Arthur Schopenhauer
германски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Школа кантианство, идеализъм
Интереси метафизика, естетика, етика, феноменология, психология, морал
Идеи воля, песимизъм
Образование Гьотингенски университет;
Берлински университет;
Йенски университет
Повлиян Имануел Кант, Хегел, Аристотел, Платон, Спинова
Повлиял Ницше, Вагнер, Витгенщайн, Фройд

Подпис Schopenhauer sig.png
Артур Шопенхауер в Общомедия

Неговото най-известно произведение е Светът като воля и представа. Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.


Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 22 февруари 1788 г. в Данциг, Прусия (днес Гданск, Полша), в семейството на богат търговец. Започва образованието си в Хамбург, където живее до пролетта на 1807 г. Внезапната смърт на баща му решително променя насоката на живота на неговото семейство. Докато майка му и по-малката му сестра се преместват във Ваймар, той остава в Хамбург, изучавайки изкуствата и естествените науки. По-късно в Гота и Ваймар се подготвя за кандидатстване в университет. През 1809 г. е приет в Гьотингенския университет, където изучава метафизика и психология при Готлоб Шулце, който го съветва да се съсредоточи върху Платон и Кант. От 1811 до 1813 г. учи в Берлинския университет, а в Рудолщат завършва дисертацията си и става доктор по философия в Йена. През май 1814 г. напуска Ваймар, където се е радвал на компанията и задълбочените разговори с Гьоте и ориенталиста Фридрих Майер, който го запознава с ученията на древните индуси.

Изучаването на Ведите и Упанишадите, заедно с философията на Платон и Кант, става основа на неговата собствена философска система. Той се премества да живее в Дрезден, където създава фундаменталния труд „Светът като воля и представа“, фокусирал задълбочените му занимания и размисли върху източната и западната философия. Завършва труда си през 1818 и го издава през следващата 1819 г. През същата година му се ражда извънбрачно дете, което умира.

 
Гробът на Шопенхауер

През 1820 г. става лектор в Берлинския университет и съперничеството му с Хегел започва. В опит да срине студентската подкрепа към философията на Хегел, Шопенхауер нарочно насрочва лекциите си, така че те да са по едно и също време с тези на Хегел. Въпреки това само 5 студенти започват да следват лекциите на Шопенхауер и той отпада от академията. Никога повече не преподава в университет. Късното му есе „За университетската философия“ изразява неговото възмущение от университетската философия.

През 1831 г. Хегел и Шонепхауер напускат Берлин заради епидемия от холера. Хегел обаче се завръща преждевременно, заразява се и умира няколко дни по-късно. Тогава Шопенхауер се премества на юг и се заселва за постоянно във Франкфурт на Майн през 1833 г. Там той прекарва сам последните 27 години от живота си. Там създава двутомника „Парерга и Паралипомена“, плод на дългогодишни занимания и рефлексии върху историята на философията, парапсихологията, нещата от живота и практическата житейска мъдрост.

Умира на 21 септември 1860 година във Франкфрут на 72-годишна възраст.

ФилософияРедактиране

Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща. До появата на човека имаме световна воля, а с появата му волята става представа. Тази воля е ирационална, без цел и посока, извън времето и пространството, извор на гигантска енергия. Тази воля може да бъде усетена в силата на природата. При човека това е волята за осъществяване на различни желания, което прави живота страдание, защото щом задоволим едно наше желание, веднага се появява ново.

Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма свят. Самоубийството също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.

Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като „дилемата на таралежите“, разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг, за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие.

Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му.

БиблиографияРедактиране

Книгите на Шопенхауер са превеждани на български език, като едно по-пълно издание е осъществено през 2008 – 13 г. под редакцията на Исак Паси:[1]

  • Т. 1: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева, Иван Стефанов. – 2008. – 808 с. ISBN 978-954-09-0039-1
  • Т. 2: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева. – 2009. – 816 с. – ISBN 978-954-09-0040-7
  • Т. 3: Парерга и паралипомена: ч. 1 / прев. от нем. Анастасия Рашева, Красимира Михайлова. – 2009 – 704 с. ISBN 978-954-09-0041-4
  • Т. 4: Парерга и паралипомена: ч. 2 / прев. от нем. Анастасия Рашева. – 2013. – 822 с. ISBN 978-954-09-0042-1

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Артур Шопенхауер, Съчинения в 4 т., София: Захарий Стоянов, 2008 – 2013