Артур II (Бретан)

(пренасочване от Артур II (Бретон))

Артур II Бретански (на френски: Arthur II de Bretagne; * 2 юли 1262, † 27 август 1312, замък Ил, Марзан) e херцог на Бретaн от династия Дрьо от 1305 г.

Артур II Бретански
херцог на Бретан
Управление18 ноември 1305 – 27 август 1312
НаследилЖан II
НаследникЖан III Добрия
Лични данни
Роден
Починал
замък Ил, Марзан
Погребан вМанастир на корделиерите, Ван (Франция)
Семейство
ДинастияДрьо
БащаЖан II
МайкаБеатриса Английска
БраковеМария дьо Лимож
Йоланда дьо Дрьо
ПотомциЖан III Добрия
Ги
Пиер
Жана
Жан IV Завоевател
Беатриса
Алиса
Бланш
Мария
Герб
Артур II Бретански в Общомедия

Произход редактиране

Той е най-големият син на Жан II (* 2 юни 1962, † 27 август 1312), херцог на Бретан (1286 – 1305) и граф на Ричмънд (1268 – 1305), и на Беатриса Английска, дъщеря на английския крал Хенри III Плантагенет и Елеонора Прованска.

Биография редактиране

През ноември 1305 г. след смъртта на своя баща 43-годишният Артур поема херцогската титла на Бретан, а неговият по-млад брат Жан Бретански получава титлата на английски граф на Ричмънд.

Херцог Артур Бретански, въпреки васалната си зависимост от Капетингите, провежда самостоятелна политика от Франция. Разделя херцогството на осем окръга. През 1309 г. събира в Бретан първите Генерални щати, зародиш на Бретанския парламент.

51-годишният херцог умира на 27 август 1312 г. в замъка Ил. Докато сърцето му е поверено на кармелитите от Пльоермел, тялото му е погребано в Манастира на Корделиерите във Ван, в красивата мраморна гробница, която той е построил и чиято лежаща фигура е разрушена по време на Френската революция. Останките ѝ, използвани за павиране на пътя с камъни, ще бъдат извадени отново и сега понякога се показват на обществеността.

Брак и потомство редактиране

Жени се два пъти:

∞ 1. 1275 в Тур за виконтеса Мария дьо Лимож (* 1260, † юни1290/февруари1291), дъщеря на Ги VI Доблестния, виконт на Лимож, и на Маргарита Бургундска, от която има трима сина:

  • Жан III Добрия (* 8 март 1286, † 30 април 1341), херцог на Бретан;
  • Ги (* 1287, † 16 март 1331), граф на Пентиевър и виконт на Лимож. Има една дъщеря, която го наследява: Жана дьо Пентиевър (* 1319, † 1384), графиня на Пентиевър, по-късно херцогиня на Бретан, от 1337 г. съпруга на Шарл дьо Блоа-Шатйон (* 1319, † 1364).
  • Пиер (* 1289, †1312), господар на Авен.

∞ 2. май 1294 за Йоланда дьо Дрьо (* ок. 1265, † 1330), вдовица на краля на Шотландия Александър III, графиня на Монфор-л'Амори, дъщеря на Робер IV, граф на Дрьо, и Беатриса дьо Монфор, дъщеря на Жан I, граф на Монфор. От нея има един син и пет дъщери:

  • Жана Бретанска (* 1294, † 1364), ∞ за Робер Фландърски, граф на Марл
  • Жан IV Завоевател (* 1295, † 1345), граф на Монфор и херцог на Бретан; ∞ 1329в Шартър за Жана Фландърска (* 1295, † 1374)
  • Беатриса Бретанска (* 7 декември 1295, † 9 декември 1384), господарка на Едè, ∞ за Ги Х, господар на Лавал († 1437)
  • Алиса Бретанска (* 1297, † 1377), ∞ за Бушар VI († 1354), граф на Вандом
  • Бланш Бретанска (* 18 юли 1300)
  • Мария Бретанска (* 1302, † 24 май 1371), монахиня

Източници редактиране

  1. История на Бретон – на руски
  2. G Mollat. „Études et documents sur l'Histoire de Bretagne. XIIIe-XVIe siècle (suite)“ Dans: Annales de Bretagne. Tome 22, numéro 4, 1906. „Le règlement de la succession de Jean II duc de Bretagne, en faveur de la Terre Sainte, (1305-1324) 683-699
Предшественик
Жан II Бретон
херцог на Бретон
 

1305-1312
Приемник
Жан III Бретонски
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Артур II Бретонский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​