Бахмут
Бахмут (на украински: Бахмут, ударение Ба̀хмут или Бахму̀т, между 1924 и 2016 – Артьо̀мовск, на украински: Арте́мівськ, на руски: Артёмовск) е град и административен център на Бахмутския район в Донецка област, Украйна. На 4 февруари 2016 г. Върховната Рада на Украйна потвърждава промяната на името на града, от Артьомовск на Бахмут.[1][2] Преди 2020 година Бахмут е бил град с регионално значение. Намира се на река Бахмут на около 89 км от административния център на Донецка област Донецк. Население: приблизително 72 310 (за 2021 г.)
| Бахмут Бахмут | |
| — град — | |
.svg)  | |
,_frame_15989.jpg) | |
  Бахмут  Бахмут | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Донецка област |
| Площ | 41,6 km² |
| Надм. височина | 200 m |
| Население | 78 251 души (2011) |
| Основаване | 1571 г. |
| Пощенски код | 84500–84510 |
| Официален сайт | artemrada.gov.ua |
| Бахмут в Общомедия | |
Бахмут е столица на Славяносърбия, създадена от сръбски преселници от Австрия. През 1920–24 г. градът е административен център на Област Донец на Украинската ССР.
Намира се в часова зона UTC+2. Основан е през 1571 г от Цар Иван Грозни, а получава статут на град през 1783 г.
История редактиране
Има данни за заселване на града още през 1556 г. Официално обаче се споменава през 1571 г. като разположен в устието на река Черни Жеребец и наречен Бахмут на река Бахмут (приток на Северски Донец).[3] Първоначално селището е граничен пункт, а по-късно е превърнато в укрепление. Смята се, че името произлиза от татарското име Махмуд или Махмет.[3] Историята на града преди 18 век е оскъдна. През 1701 г. Петър I заповядва да се построи крепост на това място и да се превърне съседната слобода (свободно село) в град Бахмут.[3] Крепостта е завършена през 1703 г. По това време тя наброява 170 души.[3] През 1704 г. Петър Велики издава удостоверение на украинските казаци да се заселят на река Бахмут и да добиват сол.[3] Населението на града се увеличава два пъти и градът е приписан към Изюмския полк (провинция на Слободска Украйна).[3]
През есента на 1705 г. отряд казаци, начело с атаман Кондрати Булавин превземат Бахмутските солни мини,[4] което по-късно превръща града в един от центровете на Булавинското въстание и държи града до 7 март 1708 г., когато е превзет от правителствени войски. От 1708 г. до 22 април 1725 г. Бахмут се намира в област Азов, а на 29 май 1719 г. става административен център на провинция Бахмут в рамките на губернаторството.[5] От 1753 до 1764 г. е главен град на славяно-сръбската територия, обитаван от колонисти от Сърбия и от други места.
През 1783 г. Бахмут получава статут на град в рамките на Екатеринославска губерния (Новоросийска губерния).[6] През това време в града има 49 къщи, пет фабрики за тухли, свещи и сапун. В града има около 150 магазина, болница и три училища: два частни пансиона за деца на богати родители и неделно училище за деца на работници. Бахмут е имал и голям търговски център. Там два пъти годишно, на 12 юли (Денят на апостолите Петър и Павел) и 21 септември (Денят на Рождество на Пресвета Богородица), се провеждат големи панаири. Годишният оборот на града е бил около 1 милион рубли. На 2 август 1811 г. е одобрена градската емблема. През 1875 г. е монтирана водопроводна система.
На 25 януари 1851 г. градът става община, с кмет Василий I Першин. През 1876 г. в басейна на Бахмут са открити големи находища на каменна сол, което е последвано от бързо нарастване на броя на мините, като производството на сол достига 12% в цялата страна. След изграждането на железопътния маршрут Харков-Бахмут-Попасная е имало предприятие за производство на алабастър, гипс, тухли, плочки и калцинирана сода. В началото на ХХ век градът развива металообработването. До 1900 г. в града има 76 малки промишлени предприятия, в които работят 1078 работници, както и четири солни мини, в който работят 874 работници. През 1900 г. улиците са павирани. До 1913 г. населението наброява 28 000 души. Има две болници с 210 легла, четири средни и две професионални училища, шест еднокласни училища, четири енорийски училища и частна библиотека.
През април 1918 г. войски, лоялни на Украинската народна република, поемат контрола над Бахмут.[7]
На 27 декември 1919 г. в града се установява съветската власт. През 1923 г. има 36 предприятия, включително фабрика „Победа на труда” (бивша фабрика за гвоздеи), фабрика „Светкавица”, произвеждаща отливки за селското стопанство, както и фабрики за тухли, керемиди и алабастър; мини за добив на сол "Карл Либкнехт и Свердлов", "Шевченко" и "Бахмутска сол"; и фабрика за обувки. От 16 април 1920 г. до 1 август 1925 г. Бахмут е административен център на Донецка губерния.
През 1924 г. името на града е променено от Бахмут на Артемовск, в чест на Фьодор Сергеев Артьом, руски болшевишки (комунистически) революционен деец, който живее и работи в града в първите години на революцията. През 1938 г. Кирил Москаленко е първи секретар на Общинския комитет на комунистическата партия. През 1941 г. Василий Пантелеевич Прокопенко е първи секретар на Градския комитет на комунистическата партия.
От 31 октомври 1941 г. до 9 май 1943 г. германски войски окупират Артемовск под командването на фон Зобел. Под окупация през 1941 г. Николай Михайлович Жоров е секретар на нелегалния Градски партиен комитет.
В началото на 1942 г., по време на нацистката окупация, германската айнзацгрупа C отвежда около 3000 евреи от града в шахта на мина на два километра извън града и стреля в тълпата, убивайки няколко души; тогава германците зазидат тунела, задушавайки всички вътре. [8]
През 1961 г. Кузма Петрович Головко става първи секретар на Градския партиен комитет, следван от Иван Малюкин през 1966 г., Николай С. Таган през 1976 г. и Юрий К. Смирнов от 1980 до 1983 г. От април 1990 г. до 1994 г. Алексей Рева е председател на градския съвет и е избран за кмет през 1994 г. [9]
През януари 1999 г. благотворителна еврейска фондация в Бахмут, градският съвет и винарна, открита на мястото през 1952 г., откриха мемориал в памет на жертвите на масовото убийство през 1942 г. Мемориалът е вграден в скална стена в старата мина, където се събира вода, и е наречен „Стената на плача“ за убитите евреи от Бахмут. [8]
По време на проруските вълнения в Украйна през 2014 г. бойците на Донецката народна република обявиха града за част от републиката от проруски сепаратисти.[10][11] Градът в крайна сметка беше възстановен от украинските сили на 7 юли 2014 г., заедно с Дружковка.[12][13]
На 15 май 2015 г. президентът на Украйна Петро Порошенко подписа законопроект, който поставя началото на шестмесечен период за премахване на комунистически паметници и задължително преименуване на населени места с име, свързано с комунизма.[14]
На 23 септември 2015 г. градският съвет гласува за преименуването на града обратно на Бахмут (за - 31, против - 8, въздържали се - 3, не гласуваха - 3).[15] Окончателното решение е взето от Върховната Рада (Националният парламент на Украйна) на 4 февруари 2016 г.[1][2]
По време на битката за Бахмут е напълно разрушен в 2023 г. (виж битката за Бахмут)
Промяна на името редактиране
- 1571 - 1924 г. Бахмут
- 1924 - 1941 г. Артьомовск/Артемовск (Артемовск до 1930 г.)
- 1942 - 1943 г. Бахмут
- 1943 - 1992 г. Артьомовск/Артемовск
- 1992 - 2016 г. Артемовск
- 2016 – понастоящем Бахмут
Демографски данни редактиране
Към 1 юни 2017 г. населението на Бахмут е 75,9 хиляди души. [16]
Според украинското преброяване от 2001 г., по-голямата част от жителите са етнически украинци и говорят руски като първи език: [17][18]
Етническа принадлежност редактиране
- украинци 69,4%
- руснаци 27,5%
- беларуси 0,6%
- арменци 0,3%
- роми 0,2%
- евреи 0,2%
Език редактиране
- Руски 62%
- украински 35%
- арменски 0,19%
- ромски 0,15%
- беларуски 0,10%
Икономика редактиране
От 1951 г. в града се намира Европейската винарна Бахмут. Солната мина Артьомсол се намира в предградието Соледар, което има най-голямото подземно помещение в света. Достатъчно голям е, че вътре е плавал балон с горещ въздух, преди са свирили симфонии и са се провеждали едновременно два професионални футболни мача. Той е достатъчно голям, за да побере Нотр Дам.
Транспорт редактиране
През Бахмут минават магистралите Харков - Ростов и Донецк - Киев. Градовете Часов Яр и Соледар са включени в община Бахмут. В града има изградена система за обществен транспорт, състояща се от мрежа от тролейбуси и автобуси.
Образование редактиране
В града има 20 училища (11 600 ученика), 29 детски градини (3 500 деца), 4 професионални училища (2 000 ученика), 2 техникуми (6 000 ученици) и няколко музикални училища. След избухването на войната в Донбас през 2014 г. Хорловският институт за чужди езици беше евакуиран и сега работи в Бахмут.[19]
Източници редактиране
- ↑ а б Decommunisation continues: Rada renames several towns and villages, UNIAN (4 February 2016)
- ↑ а б Rada de-communized Artemivsk as well as over hundred cities and villages // Ukrayinska Pravda, 4 February 2016. Посетен на 4 February 2016.
- ↑ а б в г д е Artemivsk (Артемівськ) Архив на оригинала от 2013-04-07 в Wayback Machine.. The History of cities and villages of the Ukrainian SSR.
- ↑ Rebellion of peasants and Cossacks under the leadership of Bulavin
- ↑ Інститут історії України НАН України // history.org.ua. Посетен на 9 February 2015.
- ↑ Brockhaus and Efron Encyclopedia Dictionary. 1903.
- ↑ 100 years ago Bakhmut and the rest of Donbas liberated, Ukrayinska Pravda (18 April 2018)
- ↑ а б "Wailing Wall" for the murdered Jews of Bakhmut: Remembrance // Stiftung Denkmal für die ermordeten Juden Europas. Посетен на 2020-02-03.
- ↑ A chronological list of events in the history of Artemovsk Архив на оригинала от 2008-10-30 в Wayback Machine.
- ↑ Leonid Ragozin (16 April 2014). "Putin Is Accidentally Helping Unite Eastern and Western Ukraine - The New Republic". The New Republic. Retrieved 9 February 2015.
- ↑ TASS: World - Donbass defenders put WWII tank back into service // TASS. Посетен на 9 February 2015.
- ↑ BBC News - Ukraine crisis: Bridges destroyed outside Donetsk // BBC News. 7 July 2014. Посетен на 9 February 2015.
- ↑ Ukraine flag raised over two cities, military tells Poroshenko // Interfax-Ukraine. Посетен на 9 February 2015.
- ↑ Poroshenko signed the laws about decomunization. Ukrayinska Pravda. 15 May 2015
Poroshenko signs laws on denouncing Communist, Nazi regimes, Interfax-Ukraine. 15 May 20
Goodbye, Lenin: Ukraine moves to ban communist symbols, BBC News (14 April 2015) - ↑ Renaming city and streets. Artemivsk city council website. 23 September 2015
- ↑ "Количество жителей Бахмута продолжает сокращаться" Vecherniy Bakhmut, September 5, 2017
- ↑ Національний склад та рідна мова населення Донецької області. Розподіл постійного населення за найбільш численними національностями та рідною мовою по міськрадах та районах.
- ↑ Ukrcensus.gov.ua // Посетен на 9 February 2015.
- ↑ How did the innovations work for entrants from ORDiLO and Crimea, The Ukrainian Week (30 September 2020)