Архелай (Египет)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Архелай.

Архелай II (на гръцки: Αρχέλαος) управлява в Древен Египет от март или април 56 пр.н.е. до 55 пр.н.е. като съпруг на египетската царица Береника IV.

Архелай
Роден
Починал
Семейство
Баща Архелай
Съпруга Береника IV
Деца Архелай

Той е син на понтийския генерал Архелай, обаче се представя за син на известния понтийски цар Митридат VI. Майка му е вероятно дъщеря на Митридат VI.

През 63 пр.н.е. Гней Помпей Магнус го назначава за княз и върховен жрец на военната богиня Белона в Комана Понтика в Понт. Първата му съпруга умира през 56 пр.н.е. През март или април 56 пр.н.е. Архелай се жени втори път за Береника IV, египетска царица (58 – 55 пр.н.е.), дъщеря на Птолемей XII, от династията на Птолемеите. Той става фараон и управлява заедно с Береника IV. Обаче проконсулът на Сирия, Авъл Габиний, не е съгласен за тази сватба.

През началото на 55 пр.н.е. Птолемей XII е поставен чрез военни действия, с помощта на Авъл Габиний по заповед на Помпей Велики, отново за фарон на Египет. Архелай губи битка близо до Пелузиум против войските на Авъл Габиний. Той е убит във втората битка при Нил. Марк Антоний го погребва с почести.

Новият фараон от март или април 55 пр.н.е., Птолемей XII, заповядва екзекуцията на дъщеря си Береника IV и нейните привърженици.

Той има от първия си брак син Архелай III, който става върховен жрец на Комана, в Понт, свален от Гай Юлий Цезар през 47 пр.н.е. и има син Архелай (от 36 пр.н.е. цар на Кападокия).

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Günther Hölbl, Geschichte des Ptolemäerreiches. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1994, ISBN 3-534-10422-6, S. 201 – 203.
  • Werner Huß, Ägypten in hellenistischer Zeit 332 – 30 v. Chr. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47154-4, S. 692 – 694.
  • Christoph Schäfer, Kleopatra. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2006, ISBN 3-534-15418-5, S. 27 – 28.
  • Ulrich Wilcken, Archelaos 13). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band II,1, Stuttgart 1895, Sp. 450.
  • Édouard Will, Histoire politique du monde hellénistique (323 – 30 av. J.-C.), Annales de l’Est, Nancy, 1967, tome II, p. 442.

Външни препраткиРедактиране