Асен Йорданов (журналист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Йорданов.
Асен Недялков Йорданов е български разследващ журналист.
| Асен Йорданов | |
| български разследващ журналист | |
| Роден |
3 февруари 1964 г.
|
|---|---|
| Работил в | bivol.bg |
| Семейство | |
| Баща | Недялко Йорданов |
Биография редактиране
Роден е на 3 февруари 1964 г. в Бургас. Син е на българския поет Недялко Йорданов и брат на издателя на агенция ПИК Недялко Недялков. През 2010 г. е сред лауреатите на Лайпцигската медийната награда „За свободата и бъдещето на медиите“.[1][2]. Тази световна награда е известна още с името "Европейският Пулицър". По-известни журналисти, които са били удостоени с нея са: Роберто Савиано, Сеймур Хърш, Анна Политковская, Курт Вестергаард и др. световно известни имена в областта на медиите.
Работата му е свързана преди всичко с разследване на корупция и злоупотреби в съдебната система, държавните институции, местната власт, организираната престъпност. Разкрил е крупни злоупотреби с обществени ресурси в морските общини и в парк Странджа. Работил е като разследващ журналист във вестниците „Стандарт“, "КЕШ"„Монитор“, „Политика“ и „Телеграф“, след което преминава на свободна практика. Работил е ТВ СКАТ в периода 1997-99 г., където създава първите предавания с патриотична тематика, едно от които е: "Час по България".
Асен Йорданов е направил поредица от разследвания и разкрития за методите лицата и субектите по източването на националния ресурс на България още от времето на социалистическия режим, чрез т.нар. "Задгранични дружества". Едно от най-знаковите му разследвания за точи период е т.нар. "Габонска сделка".
В разследванията си посочва и разобличава в криминални деяния местни и национални политически деятели и магистрати, между които са Бойко Борисов, Димитър Николов, Сотир Цацаров, кметът на Царево Петко Арнаудов и много други[3].
Асен Йорданов многократно е заплашван[4][5]. През 2007 г. е нападнат с нож и бухалки от трима души пред дома си в Бургас, но поради тренировки и обучение в бойни изкуства успява да ги отблъсне.[6]
В представянето на Йорданов в сайта на Лайпцигската награда през 2010 г. цитират Репортери без граници, според които „В българските медии Йорданов изглежда като НЛО“. Във връзка с тежкото положение на медиите в България, в същия сайт Асен Йорданов е цитиран да казва: „Журналистиката в България е като слалом със сноуборд в супер гигантски слалом. Непрекъснато се навеждаш и криволичиш, за да избегнеш препятствията“.[1] По време на последвалата връчването на наградата пресконференция, Асен Йорданов заявява: „България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.“[7]
На 6 юни 2012 г. Асен Йорданов се изказва пред комисия в Европейския парламент на изслушване за свободата на българските медии.[8]
Йорданов е създател и собственик на сайта Биволъ, който той списва заедно с блогъра Атанас Чобанов.
Източници редактиране
- ↑ а б ((en)) Laureate 2010:Assen Yordanov Архив на оригинала от 2017-07-03 в Wayback Machine. сайт на Лайпцигската медийна фондация.
- ↑ „Асен Йорданов получи медийната награда „За свободата и бъдещето на пресата“, Vesti.bg, 9 октомври 2010 г.
- ↑ Кметът на Царево и юрисконсултът са ощетили общината, Mediapool.bg, 30 август 2010 г.
- ↑ „Битият журналист Асен Йорданов: Страхувам се за семейството си“, интервю на Велислава Панова, в. „Новинар“, 14 декември 2007 г. (архивирано в archive.is)
- ↑ „Журналистът Асен Йорданов: За втори път ме поръчват!“, интервю на Еми Мариянска, БЛИЦ Шоу, 6 август 2009 г.
- ↑ „Разследващият журналист Асен Йорданов номиниран за престижна медийна награда“ Архив на оригинала от 2014-08-14 в Wayback Machine., EpochTimes-bg.com, 9 октомври 2010 г.
- ↑ „Журналистът Асен Йорданов с награда „За свободата и бъдещето на пресата“, Mediapool.bg, 11 октомври 2010 г.
- ↑ „Свободата да кажеш, че две и две е четири“, Bivol.bg, 8 юни 2012 г.