Отваря главното меню

Асен Карастоянов

български композитор, диригент и музикален педагог

БиографияРедактиране

Роден в Самоков в чиновническо семейство. Учи флейта от 1914 до 1918 г. в Музикалното училище в София като ученик по флейта на Никола Стефанов. От 1921 до 1922 г. продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта при Е. Прил и хармония при П. Юон. През периода 1923 ­- 1929 г. е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. От 1930 до 1931 г. специализира композиция в Париж в École Normale при Пол Дюка (Paul Dukas) и контрапункт в Schola cantorum при Пол льо Флем (Paul Le Flem). През 1932 г. учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката и композиция при Гюнтер Рафаел.

От 1933 г. преподава музикална теория в Държавната музикална академия в София. През 1945 г. получава професорска степен.

С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 г. неговите масови песни (“Бригадирски”). Носител е на много национални отличия и ордени. Автор е на учебници и статии.

ТворчествоРедактиране

БалетиРедактиране

  • „Болярска сватба“ (1949, недов.)
  • „Бригадири“ ­ бал. сцена (1950)

ОперетиРедактиране

  • „Ай завалъ Ахмед“ (1937; София)
  • Аман бе, Хасан! („Еликсир за подмладяване“) (1938, София)
  • „Сватбата на Шахризар“ (1940, София)
  • „Михаил Строгов“ (1941, София)
  • „Българи от старо време“ (1959, София)
  • 3 детски оперети

Хорово-оркестрови творбиРедактиране

  • Симф. поема „Йоан Кукузел“ за тенор, смесен хор и симфоничен оркестър (1939)
  • „Патриотична поема“ (1956).
  • „Дайчово хоро“
  • „Ситно хоро“ за смесен хор и оркестър
КантатиРедактиране
  • „Пролетна“ (1950)
  • „Кантата за партията“ (1954)
  • „Преобразена Добруджа“ (1955)
  • „На партията“ (1957) и др.

За симфоничен оркестърРедактиране

  • Три симфонични танца (1962).
СимфонииРедактиране
  • №1 „Рудничарска“ (1934)
  • №2 „Дунавска“ (1960)
  • №3 „Родопска“
  • №4 „Прабългарска“ (1974)
СюитиРедактиране
  • „Балканска“ (1924)
  • „Родопска“ (1940)
  • „Средногорски скици“ (1941)
  • „Младежка“ (1947)
  • Сюита от оперетата „Българи от старо време“ (1958)
КонцертиРедактиране
  • за флейта и оркестър (1965)
  • за виолончело и оркестър (1969)
  • Капричио за цигулка и орк.

За духов оркестърРедактиране

  • Българска рапсодия (1953)
  • 2 сюити
  • 11 марша
  • 14 хора
  • 3 ръченици, потпури и др.

За струнен оркестърРедактиране

  • „Богомилска легенда“ (1970)

За мандолинен оркестърРедактиране

  • Потпури от български нар. песни (1915)

Камерна музикаРедактиране

  • Сюита за медни духови инструменти (1933)
  • 2 квартета
  • 2 сюити за флейта и пиано
  • 20 пиеси за соло флейта

За пианоРедактиране

  • Соната (1938)
  • 2 детски пиеси
  • Прелюд
  • 20 полифонични пиеси

ПубликацииРедактиране

  • „Задачи по хармония“ (София, 1942)
  • „Учебник по хорово дирижиране“ (София, 1947)
  • „Учебник по елементарна теория на музиката“ (София, 1948)
  • „Конспект по хармонични стилове с въпроси и отговори“ (София, 1948)
  • „Кратки напътствия по инструментация“ (София, 1948)
  • „Мелодични и хармонични основи на българската народна песен“ (София, 1950)
  • „Учебник по контрапункт“ (София, 1952, 54)
  • „Сложен контрапункт, имитация и канон“ (София, 1957)
  • „Полифонична хармония“ (София, 1959; на руски език 1964).

Литература за негоРедактиране

  • Павлов, Евгени (Клостерман). “Асен Карастоянов” (София, 1979).

Външни препраткиРедактиране