Отваря главното меню

Асен Тодоров Кожаров е български философ, политик, комунист, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и Българската комунистическа партия, един от основните дейци на македонизацията в Пиринска Македония след 1944 година.

Асен Кожаров
български философ
Роден
Починал
Чаръкчиев, Асен. Титовият терор във Вардарска Македония. София, Централен комитет на Македонските културно-просветни дружества в България, 1949.

БиографияРедактиране

Роден е в 1911 година като Асен Чаракчиев (Чаръкчиев) в град Неврокоп, Османската империя, днес Гоце Делчев, България. В 1931 година Чаракчиев става член на Българския комунистически младежки съюз и на Македонската народна студентска група и участва в списването на печатния ѝ орган „Македонски студентски лист[1], а от 1932 година е член на БКП, секретар на областния комитет на ВМРО (обединена) за България[2].

През 1934 година е изгонен от Васил Хаджикимов от редакцията на вестник „Македонска борба[3]. В 1935 година заедно с Васил Ивановски издава нелегалния вестник „Македонска революция“. На 15 август 1935 година Чаракчиев е арестуван от полицията заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес през юли 1936 година Чаракчиев се обявява за „македонец“ и твърдо отстоява македонистките идеи за наличие на „македонска нация“, самоопределяне на Пиринска Македония и отделянето и от България. Чаракчиев отрича организационните връзки на ВМРО (обединена) с БКП макар да не крие, че е комунист. В писмо до Софийския областен съд защитава наличието на „македонска нация“ с политически аргументи – изявяването на македонците като българи зараждало с подозрение към тяхната борба съседните държави и другите македонски народности. Чаракчиев е осъден на 5 години затвор и 50 000 лева глоба за антидържавна и прокомунистическа, целяща с насилие (въоръжено въстание) да промени държавния строй и да накърни териториалната цялост на страната.[4]

В 1940 година Чаракчиев излиза от затвора и отново се занимава с противодържавна дейност. На 24 януари 1943 година се жени за Лиляна Милошева. През март 1944 г. отново е арестуван.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Чаракчиев става секретар на Областния комитет на БКП в Горна Джумая и влиза в новото ръководство на Македонския научен институт, а по-късно влиза в ръководството на македонските емигрантски организации[5]. В 1948 година завършва задочно философия в Софийския университет. От 1949 до 1951 г. той е лектор по философия в Държавна политехника в София (сега Технически университет). От 1949 до 1960 година работи като сътрудник в ЦК на БКП. За известно време е член на личния кабинет на диктатора Тодор Живков.[6]

От 1960 до 1962 година е директор на „Българска енциклопедия“ при БАН. От 1962 година е старши научен сътрудник в Института по философия. От 1952 до 1972 г. с кратки прекъсвания е научен секретар и заместик главен редактор на списание „Философска мисъл“, издавано в София. В 1963 – 1966 година е представител на ЦК на БКП в списание „Проблеми на мира и социализма“ в Прага. От 1966 до 1969 година е заместник-директор на Института по история на БКП при ЦК на БКП. Също от 1966 до 1981 г. е заместник-директор на Института за съвременни социални теории при БАН. В 1968 година променя фамилията си на Кожаров. В 1973 година става доктор на философските науки, а в 1977 – професор. В 1971 година е награден с орден НРБ I степен, а в 1981 година – с орден „Георги Димитров“.[7]

ТрудовеРедактиране

  • Титовият терор във Вардарска Македония, Изд. на ЦК на Македонските културно-просветни дружества в България, 1949
  • Характер и движещи сили на народно-демократичната революция в България, София, 1956
  • Действеността на мисленето, София, 1961
  • Монизъм и плурализъм в идеологията и политиката (1972, на английски 1973, на немски и руски 1974)
  • Социалните сили, извършили социалистическата революция в България (на английски и френски), София прес, 1968
  • Законът – основна форма на мисленето, в науката, философията, идеологията. Академие Ферлаг, Берлин, 1973
  • Правата на човека и идеологическата борба днес (1977, на английски, немски и руски 1978)
  • Системата йога в съвременния свят, Наука и изкуство, 1989

БележкиРедактиране

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.237
  2. Шанданов, Петър. Богатство мие свободата, Гутенберг, 2010, стр.315.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.245
  4. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 232, 235 – 236.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 374, 390.
  6. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
  7. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 464 – 465.