Асен Маринов

български електроинженер

Асен Йорданов Маринов е български електроинженер, радиотехник и учен.

Асен Маринов
български електроинженер
Роден
Починал
1991 г. (86 г.)
Техника
Област Електротехника

БиографияРедактиране

Роден е през 1905 година в Силистра. През 1935 година завършва електроинженерство в Гренобъл, Франция.[1] През 1941 – 1942 година специализира радиоразпръскване в Германия.[2]

Работи в Научноизследователския институт по съобщенията „Хараламби Трайков“.[3], преподава Електроакустика в Държавната политехника.[4] В 1969 година му е присъдено научно звание старши научен сътрудник І степен.[5] Проектира телефонни кабини за междуселищни и селищни разговори, електроакустични уреди, участва в различни комисии към Министерството на съобщенията и Министерски съвет (1955 – 1980 г.).[6]

Инженер Асен Маринов е автор на научни трудове, учебници и популяризаторски статии.

В Централния държавен архив се съхранява личен архивен фонд на Асен Маринов, който включва 82 архивни единици, сред които автобиография, лични документи и спомени за историята на радиото и радиоразпръскването в България.[7]

СъчиненияРедактиране

Самостоятелни изданияРедактиране

  • Уреди за озвучаване, издателство „Наука и изкуство“, 1956
  • Електрически измервания, издателство „Техника“, 1959 (учебник, в съавторство с Тома Николов)
  • Елекроакустика. За студентите по радиотехника от Машинно-електротехн. инст., София, 1961, 346 с.
  • Електроакустика и звукозапис, София, 1968 (в съавторство с инж. Никола З.Любенов)

СтатииРедактиране

  • Предистория на българското радиоразпръскване, сп. „Съобщения“, кн. 5/1980
  • Икономическо значение за подобряване на работната среда, сп. „Съобщения“, кн. 7/1980 г.
  • Приносът в развитието на съобщенията, сп. „Съобщения“, кн. 9/1981 г
  • Перспективи за развитие на пощенските съобщения сп. „Съобщения“, кн. 11/1981 г.
  • Ефективност на телефонните съобщения във функция от времето, сп. „Съобщения“, кн. 7/1983 г.
  • Сирак-Скитник и радиоразпръскването, сп. „Съобщения“, кн.11/1983
  • Телекомуникация и общество, сп. „Съобщения“, кн. 11/1984 г.

БележкиРедактиране

  1. Централен държавен архив – София, ф. 172А, оп. 1, а.е. 6, л. 1
  2. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в ЦДА, част II, К-Р, София, 2017, с. 192.
  3. ЦДА – София, ф. 172А, оп. 1, а.е. 8, л. 1 – 38.
  4. Факултет по телекомуникации, История на факултета, ftk.tu-sofia.bg, посетен на 11 декември 2020 г.
  5. ЦДА – София, ф. 172А, оп. 1, а.е. 14, л. 1
  6. ЦДА – София, ф. 172А, оп. 1, а.е. 65, л. 1 – 24.
  7. ЦДА, ф. 172А, Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 11 декември 2020 г.