Асен Татарчев
Асен Михайлов Татарчев е български лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.
Асен Татарчев | |
---|---|
български лекар и революционер | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Етнос | българи |
Образование | Женевски университет |
Семейство | |
Баща | Михаил Татарчев |
Асен Татарчев в Общомедия |
БиографияРедактиране
Асен Татарчев е роден на 12 ноември 1893 година в Ресен, тогава в Османската империя. Завършва класическата българска гимназия в Битоля, след което учи медицина в Женева, Швейцария.[1]. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 3 рота на 6 охридска дружина.[2] По време на Първата световна война като доброволец е военен лекар в българската армия. Завръща се в Женева, където специализира акушерство и гинекология.
Работи първоначално като лекар в Мелник, а на 25 септември 1922 година се завръща и практикува професията в родния Ресен, тогава под властта на Кралска Югославия.[3] Подкрепя революционната дейност на ВМРО там. След разкритията на Ресенската афера на 1 май 1927 г. Асен Татарчев е арестуван. Осъден е на 27 февруари 1928 година и лежи 4 години строг тъмничен затвор. От изтезанията оглушава с едното ухо и губи две ребра. След излизането си от затвора е интерниран със семейството си в Ужице, а по-късно в Белград.[4] През 1932 година Асен Татарчев, съпругата му, швейцарката Марта Татарчева, и двете им деца напускат Вардарска Македония и подават петиция до Обществото на народите, в което заклеймяват преследването и избиването на българите там. Установява се със семейството си в България, където работи като училищен лекар.
На Великия македонски събор в Горна Джумая на 12 февруари 1933 година Марта Татарчева казва:
„ | Швейцарка по рождение, моята съдба се свърза с македонски българин. Седем години живях в Ресен и там, както и при другите си обиколки в Македония, се убедих, че там живеят българи. Това могат да отричат само хора, които не желаят да видят истината. Моят мъж и аз отидохме в Женева, за да защитим Македония... Моят мъж лежа 4 години в затвора, но аз като майка на две деца заявявам с гордост, че съм готова винаги да възпитавам своите деца в любов към Македония и към нейната борба за освобождение...[5] | “ |
Д-р Асен Татарчев полага голямо старание да отклони България от намеса във Втората световна война на германска страна.[1] През началото на 1940-те години е старши лекар в общинския родилен дом на ул. „Цар Симеон“ в София. След 1941 г. при българското управление на Вардарска Македония се завръща в родния край като лекар в Битоля.[6]
На 1 юли 1946 година новата комунистическа власт в Югославия го осъжда заедно с Константин Робев, Христо Ризов, Тома Гигов, Никола Коларов, Цветан Дамев, доктор Владо Туджаров, Цане Костов Кандилото и други.[7]. Д-р Асен Татарчев получава смъртна присъда, която е заменена с 10 години затвор.
През 1951 година е помилван и изпратен в Прилеп, където създава гинекологичното отделение в града. От 1953 до 1963 година е лекар в Гостивар, където също създава гинекологично отделение. През 1963 година е преместен в Куманово,[8] където умира при недокрай изяснени обстоятелства. Погребан е в градските гробища в Ресен.
ФамилияРедактиране
Асен Татарчев е син на Михаил Татарчев, член на революционния комитет на ВМОРО в Ресен и е племенник на съоснователя на ВМОРО Христо Татарчев. Негов племенник е главният прокурор на България Иван Татарчев. Асен Татарчев се оженва за швейцарката Марта, от която има двама сина: Михаил Татарчев (р. 25 декември 1924 г. в Мелник), лекар, преселил се в Канада, и Филип Татарчев (р. 25 декември 1924, Ресен – 1998, София).[9]
БележкиРедактиране
- ↑ а б „Спомени на Коста Николов, Детски и ученически години“
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 695.
- ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 20 и 252.
- ↑ Църнушанов, Коста, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 [1]
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.
- ↑ Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.)
- ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.