Асен Чолаков (офицер)

български генерал
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Чолаков.

Асен Георгиев Чолаков е български военен, генерал-майор и революционер.[1]

Асен Чолаков
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1947 г. (68 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България

БиографияРедактиране

Чолаков е роден в Трън в семейството на революционера от Долно Драглища Георги Николов Чолаков. Завършва Военното училище в София в 1900 година с чин подпоручик и постъпва на служба в Тринадесети пехотен рилски полк.

В 1902 година при избухването на Горноджумайското въстание еленчани, начело със съпругите на полковник Драгиев и майор Момчилов с щедри дарения организират и въоръжават отряд от 20 души запасни войници, начело с майор Чолаков и капитан Стойчо Гаруфалов с подвойвода Христо Сираков. При пристигане в Горноджумайско обаче, тъй като войниците в четата са добре обучени бивши войници, по решение на щаба на въстанието, начело със Стефан Николов, четата е разформирована и войниците ѝ се включват в четите на Дончо войвода, Георги Пелтека, Васе Пехливана, Павле Давков.[2]

През 1903 година напуска службата и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. Участва в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). През 1922 е началник на гарнизона в Мехомия. В началото на 1923 година става заместник-командир на Седма пехотна рилска дивизия. Служи като началник на гранични сектори в Свети Врач, Бургас и Елхово. В 1930 година постъпва в Министерството на войната. След като се уволнява е избран за председател на Съюза на запасните офицери.[1]

Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.
  2. Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония. // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 11.
  3. Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 12 февруари 2020 г.