Асонансът е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.

Макар и рядко, асонансът се среща и в прозата. Води началото си от средновековната френска, келтска и испанска поезия.

ПримериРедактиране

По-голяма наситеност на звукове се среща в тавтограмния асонанс:

Асонанс с гласна „О“:Редактиране

„Образ ослепителен отгоре отразява
огромно огледало – оранжев океан;
отворен ореол отново осветява,
облака оловен – огнено облян...

Очи ожарени отворих омагьосан,
от облака отплуващ ожаднял отпих;
озарен, обсебен, ободрен, орисан,
омразата отпратих обичта открих.“

Асонанс с гласна „Е“:Редактиране

Ела!

Ефир елмазен, есен едролунна.
Едрее еластично ехо есенес,
емва електрично есен еднострунна.
Ела! Ехти екстазно есемес.

Ела! Енигмена, ефирна! Ето:
есенее ехо. Есенееща ела!
Ела! Екстазно, еротично ехо!
Есен ехоструйна. Еклектика една.

Хаджи Димитър

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен:
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
Хр. Ботев