Аспарух Измирлиев

български революционер

Аспарух Андонов Измирлиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Аспарух Измирлиев
български революционер
Роден
Аспарух Андонов Измирлиев
1881 г.
Починал
неизв.
Семейство
Братя/сестриРайна Измирлиева
Други родниниДимитър Измирлиев (чичо)
Иван Измирлиев (чичо)
Тома Измирлиев (братовчед(ка))
Христо Смирненски (братовчед(ка))
Надежда Измирлиева (братовчед(ка))
Екатерина Паница (братовчед(ка))
Невена Измирлиева (братовчед(ка))

Биография редактиране

Роден е в 1881 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя. Работи като майстор-сладкар в семейната сладкарница.[2] Взима активно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония и става член на ВМОРО.[1] Арестуван е от турските власти заради пробългарската си дейност и лежи в Беяз куле.[1]

В 1903 година, по поръчение на Аспарух и по скици на чичо му Димитър, сестрата на Аспарух Райна извезва червеното копринено знаме на четата на Кръстьо Асенов, под което се сражава в Илинденско-Преображенското въстание.[3][4]

След въстанието се провежда околийски конгрес в Кукуш в 1904 година край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на ВМОРО, в което влизат Дино Кирлиев, Йордан Икономов, Аспарух Измирлиев, Гоце Имов, Никола Петров, Тено Цървениванов, Вангел Казански и Христо Янков.[5] В 1907 година Аспарух Измирлиев отново е арестуван от турските власти, заради дейността си в Кукушкия революционен комитет, но по-късно е оправдан и освободен.[6]

По-късно се установява в Дупница. През 1933 година влиза в контролната комисия на ръководството на Дупнишкото македонско братство.[7]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. а б в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 298.
  2. Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 82.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 205.
  4. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк. София, Български пистел, 1967. с. 16.
  5. Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 221-222.
  7. Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 455.