Аспрова̀лта (на гръцки: Ασπροβάλτα) е курортно селище в Егейска Македония, Гърция, дем Бешичко езеро (Волви), област Солун, регион Централна Македония с 3039 жители (2001).

Аспровалта
Ασπροβάλτα
— град —
Панорама на Аспровалта
Панорама на Аспровалта
Гърция
40.7247° с. ш. 23.7056° и. д.
Аспровалта
Централна Македония
40.7247° с. ш. 23.7056° и. д.
Аспровалта
Солунско
40.7247° с. ш. 23.7056° и. д.
Аспровалта
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бешичко езеро
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 0 m
Население 3039 души (2001)
Покровител Георги Победоносец[1]
Пощенски код 570 21
Телефонен код 23970-2

ГеографияРедактиране

Аспровалта е разположено на северозападния бряг на Орфанския залив в подножието на Богданската планина.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В склоновете на Богданската планина е разположен късносредновековният манастир „Свети Георги“.

През XIX век и началото на XX век, Аспровалта е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 85 жители, всички турци.[2]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Аспровалта и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[3]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година, по време на Балканската война, в Аспровалта влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ασπροβάλτα) има 52 жители.[4] След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени малоазийски гърци бежанци от село Ренкьой.[5] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 98 семейства и 347 души.[6]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  3. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
  4. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  5. „Официален сайт на Дем Агиос Георгиос“, архив на оригинала от 28 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100128105402/http://www.agiosgeorgios.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=13, посетен 28 януари 2010 
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012