Нур Султан

Нур Султан Нұр-Сұлтан
	Нур Султан Координати: 51°08′00″ с. ш. 71°26′00″ и. д. / 51.133333° с. ш. 71.433333° и. д.
Страна	Казахстан
Площ	810,2 km²
Надм. височина	347 m
Население	1 144 755 души (2020); 1413 души/km²
Аким	Алтай Кулгинов
Основаване	1830 г.
Пощенски код	010000
Телефонен код	+7 7172
МПС код	Z, 01
Часова зона	UTC+6
Официален сайт	astana.gov.kz
	Нур Султан в Общомедия

Нур Султа̀н^[1] (на казахски: Нұр-Сұлтан), до 2019 г. Астана, е столицата на Казахстан от 1998 г.

ГеографияРедактиране

Градът е разположен по бреговете на река Ишим. Бързо расте населението му: от около 500 000 души през 2003 г., през 708 794 души през 2010 г. до 1 127 263 души към 1 ноември 2019 г.^[2]

ИсторияРедактиране

Имена

Градът е основан през 1824 година като казашки форпост под името Ак Мола (Бяла светиня / Бял гроб), от 1830 година започва да се нарича крепост Акмола.

Следващи имена на града са: Акмолинск от 1832 до 1961 година, Целиноград от 1961 до 1992 г., Акмола (на казахски: Бяла светиня или Бял гроб) от 1992 до 1998 година. След обявяването на града за столица на Казахстан на 10 декември 1997 г. президентът и правителството на страната вземат решение да променят името на града от Акмола на Астана, което в превод от казахски означава „столица“.

На 20 март 2019 г. новият президент Касъм-Жомарт Токаев във встъпителната си реч след полагането на клетвата предлага в чест на предишния държавен глава Нурсултан Назърбаев столицата да бъде преименувана по личното му име.^[3]^[4]^[5] Предложено е името да се изписва полуслято (чрез дефис), като съставно от 2 арабски думи: „нур“ (на арабски: نور – светлина) и „султан“ (на арабски: سلطان – власт, авторитет)^[6]. Това е подкрепено от парламента и депутати в градския маслихат (съвет)^[7]. На 23 март президентът подписва указ за преименуване на града на Нур-Султан.^[8]

Развитие

Разположена на стар кервански път от Средна Азия за Западен Сибир, Акмола има голямо търговско значение, главно за търговията с добитък.

След построяването на възлови железопътни линии през 1930-те и поземлената реформа за усвояване на целинните земи на Северен Казахстан през 1950-те години градът бързо се развива, като се превръща в основен транспортен и селскостопански център в северната част на страната.

След избирането му (1998) за столица на независим Казахстан там се преместват парламентът, президентството и всички останали централни държавни институции. Градът е най-голямата строителна площадка в Средна Азия, в него е съсредоточена 1/4 от строителството в страната. В столицата с бързи темпове се издигат големи обществени, културни, жилищни и бизнес сгради, а заедно с това се наблюдава висок темп на растеж на населението на града и развитие на градската инфраструктура и икономика.