Астория (хотел в Солун)
„Астория“ (на гръцки: «Αστόρια») е исторически хотел в град Солун, Гърция.[1]
| „Астория“ «Αστόρια» | |
_(1926),_%CE%A4%CF%83%CE%B9%CE%BC%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%AE_%CE%BC%CE%B5_%CE%91%CE%B3%CE%AF%CE%B1%CF%82_%CE%A3%CE%BF%CF%86%CE%AF%CE%B1%CF%82,_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7.jpg) | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Местоположение | Солун, Гърция |
|---|---|
| Архитект | Александрос Дзонис |
| Изграждане | 1929 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | поддържана |
Местоположение редактиране
Сградата е разположена на ъгъла на улица „Агия София“ и „Йоанис Цимискис“.[1]
История редактиране
Сградата е построена в 1929 година по проект на архитект Александрос Дзонис и е собственост на братя Говедарос и Мавровитис. Първоначално е проектирана като жилищно имение, според изискванията на времето. По-късно обаче е използвана като хотел - бившия вече хотел „Астория“, луксозен хотел, заедно със съседния „Валканики Европи“, „Модерн“ на улица „Егнатия“ и „Турист“. „Астория“ е един от малкото хотели по това време с баня в някои от стаите. На приземния етаж на хотела работи легендарното кафене „Астория“, което е интелектуално средище и място за срещи на писатели и просветни дейци. По време на германската окупация на Гърция в сградата се помещава Департаментът за военно управление на Военната администрация.[1]
В хотела в 1948 година отсяда преди смъртта си известният американски журналист Джордж Полк и 24 часа след изчезването му хотелът го обявява за изчезнал.[1]
От началото на 1970 година до 1984 година сградата функционира като гинекологична клиника под името „Елевто“. По-късно сменя предназначенията си, като последното използване е това на Института по естетика от 2000 година до днес.[1]
Зданието е обявено за културна ценност и е включено в списъка в 1983 година.[1]
Архитектура редактиране
В архитектурно отношение сградата се състои от мазе, приземен етаж, мецанин и пет етажа, последният от които е по-късно добавен. Строителният материал е стоманобетон - материал, който е широко използван по това време. Подобно на повечето сгради по това време, и тази е организирана около вътрешен двор със стъклен покрив и трафикът вътре е разпределен по периметъра му. Също така се наблюдава издигането на ъгловия край и на неговия кулообразен корпус. Сградата е много интересен обект за изследване, тъй като освен еклектичните елементи, има елементи от ар нуво и ар деко, но също така и морфологични елементи от френския класицизъм и Втората империя. Фасадите са украсени с корнизи, навеси и богато декорирани прегради. В интериора декорацията включва растителни елементи.[1]