Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Иванов.

Атанас Иванов Киров е роден в Болград в семейство на бесарабски българи, преселници от ямболския край.

Атанас Иванов Киров
юрист
Атанас Иванов Киров
Атанас Иванов Киров

Роден
Починал
25 януари 1925 г. (на 67 г.)

Завършва болградската българска гимназия. Постъпва в Българското опълчение на 20 май 1877 г. Като опълченец е зачислен в четвърта рота на четвърта дружина на Българското опълчение. Участва в сраженията при Шипка и Шейново, както и в сражения с башибозуците в сливенско и котленско в края на освободителната война. След освобождението завършва право в Новоросийския университет в гр. Одеса, където постъпва през 1881 г. и завършва през 1886 г. Установява се в Пловдив, където и работи като адвокат. В началото на 90-те години на 19 век се завръща в гр. Болград и сключва брак с Елена Парушева от известна българска бесарабска фамилия. Завръща се в Пловдив през втората половина на 90-те г. на 19. век. В периода 1902 г. – 1904 г. заема длъжността градски адвокат на гр. Пловдив. Заболява от инфаркт на миокарда и поради невъзможност да практикува професията си получава опълченска пенсия. С Височайши указ № 49 от 30 април 1907 г. е назначен за член на Пловдивския окръжен съд. Заема длъжността заместник-апелативен прокурор в гр. Пловдив, а по-късно заема същата длъжност в гр. Русе. Пенсионира се през 1921 г. и практикува като адвокат в Русе до смъртта си на 25 януари 1925 г. Съпругата му Елена Кирова умира през 1928 г.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Български исторически архив – НБКМ, кол. 47, I, II (пенсионно дело на Атанас Киров)
  • Калчо Калчев: Бесарабски българи опълченци в Руско-турската война. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново.
  • Българското опълчение. Сборници от документи и материали. 1956 – 1959 г. М. И. Михов
  • Георги Вълков: „Българското опълчение. Формиране, бойно използване и историческа съдба.“ 1983 г.
  • Владимир Дякович „Българите в Бесарабия“, 1930 г.
  • Владимир Дякович: „Българска Бесарабия“, 1918 г.
  • Йов Титоров: „Българите в Бесарабия“ 1905 г.