Атанас Ичов

български революционер

Атанас (Тано) Христов (Ичов, Ичев) Николов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Атанас Ичов
български революционер
Роден
1872 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Биография редактиране

Атанас Ичов е роден през 1872 година в боймишкото село Извор, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМОРО в края на XIX век и действа като куриер на четите на Апостол Петков и други войводи. Заловен е от турските власти и осъден на 12 години затвор в Мала Азия, като е амнистиран през 1907 година. След това повторно е арестуван през 1908 година и излежава пет месеца в затвор в Солун.[2]

През 1912 година участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 15 щипска дружина.[3] Заловен е от новите гръцки власти в родното си село заедно с видните български семейства. Той и други бягат успешно, но повечето хора са заклани или измъчвани, баща му е убит, а от преживените ужаси жена му остава парализирана за цял живот. През 1915 година по време на Първата световна война е назначен от Аргир Манасиев за куриер на българската армия, разположена около Гевгели. Преминавайки в тила на френската армия през 1916 година е ранен от френски войници.[2]

На 30 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
  2. а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 51.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.