Атанас Калчев

Атанас Калчев
	Атанас Калчев
български революционер
Роден	1883 г. Кавадарци, Османска империя
Починал	1944 г. (61 г.) Демократична федеративна Югославия
	Атанас Калчев в Общомедия

Атанас Калчев е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография редактиране

Секретарите и войводите на ВМРО през 1925 година в Македония: Атанас Калчев, Александър Протогеров, Михаил Шкартов, Стефан Алабаков - Оджата, Силко Цветков; Във втората редица: Васил Ихчиев, Стоян Андонов Вардарски, Христо Кафтанджиев и Кръстю.

Тиквешката чета на Атанас Калчев, 1925 година: Иван от Хума, Христо от Тиквешията, Стоян от Малешевията, Атанас Калчев, Мишо Шкартов, Александър Протогеров, Константин Попатанасов, Васил Ихчиев, Иван Брата от Мачуково, Алията от Просница; отзад прави: Мельо от Боянчица, Данчо, Сандо Турчето, бай Никола от Градец, Бекир Чауш от Държани, неизвестен и Костадин Иванов от Конче

Атанас Калчев е роден около 1883 година в Кавадарци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. След убийство на сръбски пандурин става нелегален и влиза в четата на Михаил Шкартов. От лятото на 1925 година е войвода в Тиквеш заедно със Стоян Антов.^[1]

След освобождението на Кочанско в 1941 година Калчев подпомага новоустановеното българско управление. При появата на комунистическите партизани Калчев оглавява Кавадарската контрачета^[2]. Убит е от комунистическите власти през 1944 година.^[3]^[4] На 29 април 1945 година десет негови четници са осъдени, но на 25 юни 1945 Висшият военен съд при Генералния щаб на ЮНА намалява присъдите им от 10 до 20 години затвор.^[5]

Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Калчев и Стоян Антов:

„

Калчев бе смел човек, но малко грубичък и необразован. Стоян Антов бе също смел, но доста буден човек, макар и неговото образование да не бе голямо.^[6]

“

Бележки редактиране

↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 2001.
↑ Георгиевски, Љубен. Без причини приговор, в. Утрински весник, 16 октомври 2006 г.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 70.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 485.
↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 215.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 154.

[1] Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 2001.

[2] Георгиевски, Љубен. Без причини приговор, в. Утрински весник, 16 октомври 2006 г.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 70.

[4] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 485.

[5] Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 215.

[6] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 154.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]