Атанас Киров (опълченец)
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. |
Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Иванов.
Атанас Иванов Киров е роден в Болград в семейство на бесарабски българи, преселници от ямболския край.
| Атанас Иванов Киров | |
|---|---|
| юрист | |
 Атанас Иванов Киров |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Одески национален университет |
Завършва болградската българска гимназия. Постъпва в Българското опълчение на 20 май 1877 г. Като опълченец е зачислен в четвърта рота на четвърта дружина на Българското опълчение. Участва в сраженията при Шипка и Шейново, както и в сражения с башибозуците в сливенско и котленско в края на освободителната война. След освобождението завършва право в Новоросийския университет в гр. Одеса, където постъпва през 1881 г. и завършва през 1886 г. Установява се в Пловдив, където и работи като адвокат. В началото на 90-те години на 19 век се завръща в гр. Болград и сключва брак с Елена Парушева от известна българска бесарабска фамилия. Завръща се в Пловдив през втората половина на 90-те г. на 19. век. В периода 1902 г. – 1904 г. заема длъжността градски адвокат на гр. Пловдив. Заболява от инфаркт на миокарда и поради невъзможност да практикува професията си получава опълченска пенсия. С Височайши указ № 49 от 30 април 1907 г. е назначен за член на Пловдивския окръжен съд. Като такъв през 1909 г. получава Възпоменателен кръст „За независимостта“, № 3008 [1]. Заема длъжността заместник-апелативен прокурор в гр. Пловдив, а по-късно заема същата длъжност в гр. Русе. Пенсионира се през 1921 г. и практикува като адвокат в Русе до смъртта си на 25 януари 1925 г. Съпругата му Елена Кирова умира през 1928 г.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. І - ф3 К, оп. 2, с. 163. // archives.government.bg. Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 3 март 2020.
ЛитератураРедактиране
- Български исторически архив – НБКМ, кол. 47, I, II (пенсионно дело на Атанас Киров)
- Калчо Калчев: Бесарабски българи опълченци в Руско-турската война. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново.
- Българското опълчение. Сборници от документи и материали. 1956 – 1959 г. М. И. Михов
- Георги Вълков: „Българското опълчение. Формиране, бойно използване и историческа съдба.“ 1983 г.
- Владимир Дякович „Българите в Бесарабия“, 1930 г.
- Владимир Дякович: „Българска Бесарабия“, 1918 г.
- Йов Титоров: „Българите в Бесарабия“ 1905 г.