Атанас Михайлов (учител)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Михайлов.
Атанас Михайлов Калиманов е български просветен деец от Македония.[1]
| Атанас Михайлов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Загребски университет Солунска българска мъжка гимназия |
Биография редактиране
Михайлов е роден в костурското българско село Бобища в 1862[2] или 1867 година, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[3] а след това в 1891 година и шестия випуск гимназията.[4] След това завършва педагогически курсове в Загреб, Австро-Унгария. Учителства дълги година в различни градове на Македония. Директор е на гимназии в Скопие, Битоля и Солун. Преподава психология и практика в Скопското българско педагогическо училище. Арестуван от властите в 1909 година, заради речта, произнесена от него на погребението на Васил Аджаларски в Скопие и е осъден на 2 години.[5] В 1910 - 1911 и в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[6]
След Междусъюзническата война преподава в Гюмюрджинската гимназия.[7] След Първата световна война, когато Гюмюрджина е предадена на Гърция, чете лекции в Пловдивската духовна семинария. Баща е на дееца на Македонския младежки съюз Димитър Михайлов (1909 – 1992).[8][9]
Убит е в Пловдив на 11 май 1933 година от противници на крилото на Иван Михайлов във ВМРО. Малко преди него е убит Иван Кочев, а след това и младежките дейци Асен Гьочев и Петър Благинов, а в Станимака е убит Михаил Кочев от Гевгели, председател на местното македонско дружество.[10]
Погребан е в София.[8]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 300.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
- ↑ Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 1992. с. 128.
- ↑ а б Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 173 – 174.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 813 - 814.