Атанас Михайлов (учител)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Михайлов.

Атанас Михайлов Калиманов е български просветен деец от Македония.[1]

Атанас Михайлов
български просветен деец
Роден
1867 г.
Починал
11 май 1933 г. (66 г.)
Учил вЗагребски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Атанас Михайлов с учителки и ученички в Българското девическо училище в Битоля

Биография

редактиране

Михайлов е роден в костурското българско село Бобища в 1862[2] или 1867 година, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[3] а след това в 1891 година и шестия випуск гимназията.[4] След това завършва педагогически курсове в Загреб, Австро-Унгария. Учителства дълги година в различни градове на Македония. Директор е на гимназии в Скопие, Битоля и Солун. Преподава психология и практика в Скопското българско педагогическо училище. Арестуван от властите в 1909 година, заради речта, произнесена от него на погребението на Васил Аджаларски в Скопие и е осъден на 2 години.[5] В 1910 - 1911 и в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[6]

След Междусъюзническата война преподава в Гюмюрджинската гимназия.[7] След Първата световна война, когато Гюмюрджина е предадена на Гърция, чете лекции в Пловдивската духовна семинария. Баща е на дееца на Македонския младежки съюз Димитър Михайлов (1909 – 1992).[8][9]

Убит е в Пловдив на 11 май 1933 година от противници на крилото на Иван Михайлов във ВМРО. Малко преди него е убит Иван Кочев, а след това и младежките дейци Асен Гьочев и Петър Благинов, а в Станимака е убит Михаил Кочев от Гевгели, председател на местното македонско дружество.[10]

Погребан е в София.[8]

Вижте също

редактиране
  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 300.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
  7. Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 1992. с. 128.
  8. а б Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  9. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 173 – 174.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 813 - 814.
Анастас Наумов директор на Сярското българско педагогическо училище
(1899 – 1900)
Сребро Данов