Атанас Марков Семов е български учен юрист, университетски преподавател и конституционен съдия. Кандидат-президент за президентските избори през 2011 година. [1][2]

Атанас Семов
български юрист
Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Право
Област европейско право
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Конституционен съд на Република България
Политика
Партия РЗС
Депутат
XLI НС   

БиографияРедактиране

Роден е на 23 март 1970 г. в София. Син е на писателя и народопсихолог Марко Семов и на театроведката Анастасия Савинова – Семова.[2] Завършва Националната гимназия за древни езици и култури.

Доктор е по европейско право с дисертация на тема „Директен ефект и примат в правото на Европейския съюз“ (2007) и доктор на юридическите науки с дисертация на тема „Съдебна система на ЕС“ (2012). Доцент по право на ЕС в Софийския университет (2010 г.) с хабилитационен труд „Система на източниците на Правото на ЕС“ и професор (2017) с тритомен труд „Права на гражданите на ЕС“. Владее френски, английски и руски език.[2]

Създател и ръководител (до 2018 г.) на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет. През 2012 г. заема преподавателска позиция в програмата „Еразмус+“ на ЕС („Катедра „Жан Моне“ - Jean Monnet Chair [3]) – първият в Софийския университет и общо втори сред българските юристи след проф. Евгени Танчев.[източник? (Поискан преди 175 дни)]

Автор на 14 книги по право на ЕС, 25 учебни помагала, 46 студии и 68 научни статии, съставител на 28 научни сборника и организатор на 17 международни конференции в Япония, Франция и България[2]. Създател и редактор на Библиотека „Студии по Европейско право“ с 43 издания.

Директор на Фондация „Институт по европейско право“ (до 2018 г.).[4]

Гост-професор в Университета Бордо-ІV „Монтескьо“, Франция; Европейския университетски център в Нанси, Франция; Юридическия факултет на Загребския университет, Хърватия.

Заместник-председател на Българската асоциация по международно право (до 2018 г.). Основател и правен секретар (2005 – 2007 г.) на Гражданския комитет за защита на АЕЦ Козлодуй. [2]

От 2012 до 2018 г. е вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници и експерти (WONUC), член (2009 – 2012 г.) на научния и издателски съвет на Международния журнал „Атоми за мир“ (Atoms for Peace International Journal, www.inderscience.com) и главен редактор (2012 – 2016 г.) на Международното списание по ядрено право (International Journal of Nuclear Law, www.inderscience.com).[5]

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото народно събрание (от партията Ред, законност и справедливост (РЗС). Заместник-председател на Парламента, член на Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по култура и медии и председател на Групата за приятелство България-Франция[2] – от юли 2009 до януари 2010 г.[6][1]

На 19 юни 2011 г. е избран от партията за кандидат за президент. На 11 юли на входовете на София се появяват билбордове с текст „Ще уволня Бойко Борисов“ (министър-председателя на страната). На 12 юли се появява интернет сайтът www.uvolnenie.org, където е обявено, че на 17 юли ще бъде разкрит човекът зад сайта, който се оказва Атанас Семов. [7][8] Веднага след президентските избори през 2011 г. спира активна политическа дейност.

През 2014 г. издава художествената книга „И аз за Япония“.

В края на 2015 г. Семов се кандидатира за генерален адвокат в Съда на ЕС, но не е избран поради липса на достатъчно професионален опит на високо ниво.[9][10] От март 2017 до октомври 2018 г. е член на Правния съвет към президента.[11]

От 13 ноември 2018 г. е съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на президента Румен Радев.[12]

През ноември 2019 г. получава Голямата награда за цялостен принос в правото.

Семеен, с две деца. [2]

Основни трудовеРедактиране

МонографииРедактиране

  • 1.      „Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му”, Министерство на правосъдието, С., 2005, ISBN 954-90213-5-1, 116 стр. 2.      „Принципи на прилагане на Правото на ЕС”, Институт по публична администрация е европейска интеграция, Институт по европейско право, С., 2007, 250 стр. 3.      „Плахите реформи на уморена Европа”, Министерство на външните работи, С., 2007, 62 стр. 4.      „Система на източниците на правото на ЕС”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2009, ISBN: 978-954-07-2943-5, 336 стр. Публикувани след присъждането на научно звание „доцент”: 5.      „Съвременно международно правораздаване. Том ІІ. Съдът на Европейския съюз”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, ISBN 978-954-91265-2-5, 530 стр. 6.      „Права на гражданите на Европейския съюз. Том І. Правен режим на защитата на правата на човека в Европейския съюз”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013, 380 стр. 7.      „Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013, 420 стр. 8.      „Съвременно международно правораздаване. Измененията в правната уредба на съдебната система на ЕС след Лисабонския договор. Приложение към Том ІІ. Съдът на Европейския съюз.”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2013, ISBN 978-954-91265-7-0, 138 стр. 9.      „Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІІ. Правен режим на защитата на правата на човека в ЕС – актуални проблеми в практика на Съда на ЕС 7 години след влизането в сила на Договора от Лисабон. Блокираното присъединяване на ЕС към ЕКПЧ. Принципът на недискриминация в правото на ЕС”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2017, 360 стр. Публикувани след присъждането на научно звание „професор”: 10.  „Правна система на ЕС”, Институт по Европейско право, С., 2017, 640 стр. 11.   „Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?”, УИ „Св. Климент Охридски”, ISBN 978-954-07-5082-8, С., 2020, 328 стр. 12.   „Права на гражданите на Европейския съюз. Том V. Прилагане на Хартата на основните права на ЕС. Практически измерения или как се прилага ХОПЕС?”, УИ „Св. Климент Охридски”, ISBN 978-954-07-5223-5, С., 2021, 400 стр. 13.   „Защита на националната конституционна идентичност в Европейския съюз”, Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, ISBN С., 2021, 248 стр. 14.   „Съобразено с Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми”, под печат в Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, С., 2021, 184 стр.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Георги Марчев. Атанас Семов е кандидат-президентът на РЗС. // Дневник, Икономедиа АД, 19 юни 2011. Посетен на 19 юни 2011.
  2. а б в г д е ж Атанас Семов, personi.dir.bg.
  3. Erasmus+ Катедри „Жан Моне“. // ec.europa.eu.
  4. Фондация „Институт по европейско право“. // ngobg.info. Посетен на 17 януари 2016.
  5. International Journal of Nuclear Law. // Inderscience Publishers. Посетен на 17 януари 2016.
  6. През януари 2010 г. е изваден от състава на Народното събрание след решение на Конституционния съд по негов иск срещу изборните нарушения в Турция.
  7. След билбордовете и интернет сайт уволнява Борисов. // Дневник. 12 юли 2011. Посетен на 17 юли 2011.
  8. Ред Законност Справедливост. Ще уволня Бойко Борисов. // uvolnenie.org. Посетен на 17 юли 2011. Архив на оригинала от 2011-07-12 в Wayback Machine.
  9. Вечерни новини: 30 март, capital.bg, 30 март 2017 г.
  10. Прокуратурата проверява законно ли е отказано да бъде разследван Атанас Семов. //
  11. Вечерни новини: 15 март, capital.bg, 15 март 2017 г.
  12. Кои са новите конституционни съдии, „Дневник“

Външни препраткиРедактиране