Атанас Ченгелев
Атанас Димитров Ченгелев (Ченгелов) е български просветен деец, директор на Солунската българска мъжка гимназия,[1] педагог, специалист по тютюна. Той е първият българин експерт по тютюна с висше агрономическо образование.[2]
Атанас Ченгелев | |
български учен и просветен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | Агрономия |
Подпис |
Биография
редактиранеАтанас Ченгелев е роден на 30 август 1867 година в село Плевня, Драмско, в семейството на чорбаджи Димитър Ченгелев (Ченгенеолу). Атанас завършва основно образование в 1879 година в българското училище в родното си село.[3] Завършва Софийската класическа гимназия в учебната 1885/1886 година.[4][3] В 1888 година завършва агрономство в земеделската академия в Табор, Чехия.[5][3][6] През 1897 година влиза в управителния съвет на новосъздаденото Българско благодетелно братство „Милосърдие“ в Солун. Същата година става учител в Солунската българска мъжка гимназия.[4]
Между 1897 и 1899 година Ченгелев е директор на Солунската българска мъжка гимназия[7], като през 1905 година е ранен от гръцки андарти.[8] На 1 септември 1899 година е назначен в Битолската българска класическа гимназия, където преподава химия.[3]
От 22 – 24 април 1910 година в Солун се провежда първият събор на дружеството „Българска матица“, основано през 1909 година. Избрана е Върховна управа от 12 души с председател Христо Далчев, секретар Васил Шанов и ковчежник Димитър Василев. Оформени три комитета (отбора): Църковно-училищен - с председател Васил Динев, Книжовен - с председател Вениамин Димитров и Стопански - с председател Атанас Ченгелев. През 1911 година е избран и за член на новия състав на Екзархийския съвет.
През 1926 година е член на настоятелството на Станимашкото културно-просветно македонско братство. Същевременно работи като експерт при тютюневата кооперация „Асенова крепост“.[9]
В град Пещера има Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Атанас Ченгелев“.
Бележки
редактиране- ↑ „История на България – електронно издание“, ИК Труд
- ↑ „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 345. ISBN 954-8345-40-4
- ↑ а б в г Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526-527. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ а б „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 - 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 344. ISBN 954-8345-40-4
- ↑ Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879-1892), София 1994, стр. 128.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 216.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 477.
Анастас Наумов | → | директор на Солунската българска мъжка гимназия (1897 – 1899) |
→ | Лазар Паяков |