Атанас Димитров Ченгелев (Ченгелов) е български просветен деец, директор на Солунската българска мъжка гимназия,[1] педагог, специалист по тютюна. Той е първият българин експерт по тютюна с висше агрономическо образование.[2]

Атанас Ченгелев
български учен и просветен деец
Роден
Починал
2 юли 1938 г. (70 г.)
Научна дейност
ОбластАгрономия
Подпис

Биография

редактиране

Атанас Ченгелев е роден на 30 август 1867 година в село Плевня, Драмско, в семейството на чорбаджи Димитър Ченгелев (Ченгенеолу). Атанас завършва основно образование в 1879 година в българското училище в родното си село.[3] Завършва Софийската класическа гимназия в учебната 1885/1886 година.[4][3] В 1888 година завършва агрономство в земеделската академия в Табор, Чехия.[5][3][6] През 1897 година влиза в управителния съвет на новосъздаденото Българско благодетелно братство „Милосърдие“ в Солун. Същата година става учител в Солунската българска мъжка гимназия.[4]

Между 1897 и 1899 година Ченгелев е директор на Солунската българска мъжка гимназия[7], като през 1905 година е ранен от гръцки андарти.[8] На 1 септември 1899 година е назначен в Битолската българска класическа гимназия, където преподава химия.[3]

От 22 – 24 април 1910 година в Солун се провежда първият събор на дружеството „Българска матица“, основано през 1909 година. Избрана е Върховна управа от 12 души с председател Христо Далчев, секретар Васил Шанов и ковчежник Димитър Василев. Оформени три комитета (отбора): Църковно-училищен - с председател Васил Динев, Книжовен - с председател Вениамин Димитров и Стопански - с председател Атанас Ченгелев. През 1911 година е избран и за член на новия състав на Екзархийския съвет.

През 1926 година е член на настоятелството на Станимашкото културно-просветно македонско братство. Същевременно работи като експерт при тютюневата кооперация „Асенова крепост“.[9]

В град Пещера има Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Атанас Ченгелев“.

  1. „История на България – електронно издание“, ИК Труд
  2. „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 345. ISBN 954-8345-40-4
  3. а б в г Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526-527. Посетен на 15 януари 2016.
  4. а б „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 - 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 344. ISBN 954-8345-40-4
  5. Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879-1892), София 1994, стр. 128.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  7. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 216.
  9. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 477.
Анастас Наумов директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1897 – 1899)
Лазар Паяков