Отваря главното меню

Атентат над Локърби

(пренасочване от Атентатът над Локърби)

Атентатът над Локърби е най-известният от серията терористични нападения, за чието извършване се обвинява Либия.

Полет 103 на Pan Am
Pan Am Flight 103. Crashed Lockerbie, Scotland, 21 декември 1988.jpg
Останките от предната част на самолета върху Тъндъргарт Хил, Локърби.
Кратки данни
Дата 21 декември 1988
Място Локърби, Шотландия
Причина Терористичен акт
Самолет тип Боинг 747-121
Авиокомпания Pan Am
Маршрут Лондон – Ню Йорк
Пътници 243
Екипаж 16
Загинали 270 (259 от полета, 11 на земята)
Оцелели 0
Полет 103 на Pan Am в Общомедия

На 21 декември 1988 г. самолет на американската компания „Пан Ам“ – полет 103, експлодира във въздуха над Локърби, Шотландия. Загиват 270 души от 21 страни, включително 11 жители на Локърби. Повечето от пътниците са американски граждани.

Първоначално се смята, че атентатът е дело на Народния фронт за освобождения на Палестина – Генерално командване на Ахмед Джибрил. Подозират се и правителствата на Иран и Сирия. По-късно уликите се насочват към двама служители на либийските служби, действащи в Малта.

Според проведеното разследване, ден преди атентата двамата либийци, обвинени в извършването му, са летели от Триполи до Малта, където поставили взривното устройство. Под прикритието на служители на либийските авиолинии те поставили на летището Луа в Малта взривното устройство в откраднат куфар, който бил натоварен на самолета.

Единият е оправдан и при завръщането му в родината Муамар ал-Кадафи го посреща с почести и го гощава със специално заклана камила.

През август 2003 г. Либия официално признава отговорността си и се съгласява да изплати около 1 млрд. щат. долара компенсация на близките на жертвите.[1]

Разследване и съдРедактиране

 
Мемориал в памет на жертвите.

След тригодишно разследване е повдигнато обвинение срещу Абделбасет Али ал-Меграхи (на английски: Abdelbaset Ali Mohmed Al Megrahi) и Ал Амин Халиф Фимах (на английски: Al Amin Khalifa Fhimah). На 5 април 1999 г. подозрените в извършване на атентата са предадени на шотландската полиция и в холандския град Утрехт се е състояло съдебното дело. Ал Амин Халиф Фимах е признат за невинен, а Ал Меграхи е осъден на доживотен затвор и затворен в шотландския затвор Гринок (на английски: Greenock).

Освобождаване на Ал МеграхиРедактиране

Във връзка със заболяването на Ал Меграхи (рак на простатата) и очаквания смъртоносен изход от заболяването, като акт на хуманност, с решение на Министъра на правосъдието на Шотландия (на английски: the Scottish Government Justice Secretary), Кени МакАскил, (на английски: Kenny MacAskill) от 20 август 2009 г. Ал Меграхи е освободан. По повод освобождаването протестират близките на жертвите от терористичния акт. Категоричен протест срещу освобождаването е изказан от Държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън[2]. Недоволство от решението на шотландското правителство също са изказали в изявления Президента на САЩ Барак Обама, Генералния прокурор на САЩ Ерик Холдер и др.[3][4] Директорът на ФБР Роберт Мюллер III е написал открито писмо до Министъра на правосъдието на Шотландия. [5]

В Либия Ал Меграхи е посрещнат като национален герой. На 12 септември 2009 г. състоянието на осъдения, намиращ се в болница в Либия, рязко се влошава. За това е съобщено от лекари и негови роднини, но за състоянието и местопребиваването му повече няма информация. Абдел Басет ал Меграхи умира на 20 май 2012 година.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. „Дело Локкерби“ закрывается
  2. Statement by Secretary of State Hillary Clinton – в рамках: U.S. Department of State. Daily Press Briefing by Philip J. Crowley. 20 август 2009 // Официален сайт на Държавния департамент на САЩ – 25 август 2009.
  3. Adam K. Man Convicted In Lockerbie Blast Is Freed // The Washington Post. 21 август 2009 – 25 август 2009.
  4. Cowell A., Sulzberger A. G. Lockerbie Convict Returns to Jubilant Welcome // The New York Times. 21 август 2009 – 25 август 2009.
  5. The full letter from the FBI Director on the Lockerbie bomber release // The Telegraph. 22 август 2009— 25 август 2009.
  6. www.gazeta.ru