Атлантида: Изгубената империя
Атлантида: Изгубената империя (на английски: Atlantis: The Lost Empire) американски анимационен филм от 2001 г. на компанията Уолт Дисни, с който се поставя началото на франчайза Атлантида. Лентата е продуцирана от Дон Хан, под режисурата на Гари Трусдейл и Кърк Уайз и по сценарият на Таб Мърфи. Във филма участват Ленърд Нимой, Крий Съмър, Джеймс Гарнър, Майкъл Джей Фокс, Фил Морис, Дон Новело, Джон Махоуни, Кори Бъртън, Джим Варни и др.
| Атлантида: Изгубената империя | |
| Atlantis: The Lost Empire | |
 | |
| Режисьори | Кърк Уайз Гари Трусдейл |
|---|---|
| Продуценти | Дон Хан |
| Сценаристи | Таб Мърфи по сюжета на: Кърк Уайз, Гари Трусдейл, Джос Уедън, Таб Мърфи, Брайс и Джаки Зейбъл |
| В ролите | Ленърд Нимой Крий Съмър Джеймс Гарнър Майкъл Джей Фокс Фил Морис Дон Новело Джон Махоуни Кори Бъртън Джим Варни |
| Музика | Джеймс Нютън Хауърд |
| Монтаж | Елън Кенеший |
| Филмово студио | Уолт Дисни Анимейшън Студиос |
| Жанр | анимация, приключенски екшън, научна-фантастика |
| Премиера | 15 юни 2001 г. (САЩ) |
| Времетраене | 95 мин. |
| Страна |  САЩ |
| Език | Английски |
| Бюджет | 90 млн. щ.д.[1][2][3] |
| Приходи | 186,054 млн. щ.д.[3] |
| Хронология | |
Атлантида: Завръщането на Майло (2003) | |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Атлантида: Изгубената империя в Общомедия | |
Действието са развива през 1914 г. и разказва историята на картографа и експерт лингвист Майло Тач, който вярва в съществуваното на изчезналия митичен град Атлантис, погребан под водите от векове. Младият учен открива дневник с координатите на града, оставен от дядо му, и се отправя на експедиция, спонсорирана от ексцентричен милионер. В търсенето Майло открива неподозирана тайна, която обърква очакванията му и го изправя пред редица опасности.
Филмът е предназначен за по-възрастните зрители, вдъхновен от поредицата за Индиана Джоунс и приключенските романи за подводни пътешествия на Жул Верн. За разлика от повечето продукти на „Дисни“ тук персонажите нямат музикални изпълнения.
Продукция
редактиранеДвамата режисьори Кърк Уайз и Гари Трусдейл, автори на успешния „Красавицата и Звяра“ и провала „Парижката Света Богородица“, започват работа по бъдещия проект с търсене на информация от интернет – първият филм, в който двамата черпят сведения от интернет източници. В стаята на Уайз има нов компютър с приспособление наречено „изследователски монитор“. Започват да пишат думи като „Атлантида“ и „изгубени цивилизации“ и откриват от сериозни и научнообосновани теории до чисти спекулации.
В основата на интерпретацията на филма са теориите за истинската култура и търговски навици на жителите от острова Санторини, намирал в Средиземно море и спряган за континента Атлантида. На островът е имало процъфтяваща култура и развита търговия, но за един ден бил заличен от изригнал вулкан. Екипът по предстоящия филм скланя към по-фантастичен сюжет, за да предостави на аниматорите по-голямо поле за въображение.
Другият член на режисьорското дуло Гари Трусдейл смята, че най-голямата маркетингова схема за бъдещия филма ще се получи, ако се сбъдне казаното от Едгър Сайс – пророкът на 30-те години, а именно, Атлантида да се вдигне от Бермудския триъгълник през 2001 г.
След проучванията и написването на сценария, режисьорите се заемат с визуализацията на „Атлантида: Изгубената империя“. Те се обръщат за помощ към художник извън „Дисни“ – Майк Минола, познат от популярната серия комикси Хелбой. Минола предоставя графики за създаването на визуалната концепция. Той не е дебютант в Холивуд, преди това е работил по „Дракула“ на Копола и „Батман: Анимационният сериал“ на компанията Warner Bros..
Двамата режисьори на анимацията за Атлантида са почитатели на комиксите и харесват графиките на Минола, чийто стил е сходен на художника на филма Дейв Гьоц. Стилът, определен повече като експресионистичен, наподобява този от пропагандните афиши от началото на XX век, е наречен шеговито „Дис-нола“. Аниматорите се пригаждат към стила на Майк Минола и резултатът е хомогенен рисунък, който се усеща във всяка сцена.
В техническо отношение филма може да бъде приета за анимационен, но ангажираността му с екшън и приключение клони към по-възрастната аудитория. Продуцентът Дон Хан споделя, че целенасочено е търсена прилика с приключенски кино-класики като „20 000 левги под водата“ (1954 г.) и „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981 г.).
В „Атлантида: Изгубената имерия“ липсват песни, запазена марка на анимациите на Дисни. Авторите обясняват това като придържане към драматичния жанр на филма.
Озвучаващ състав в оригинала
редактиране- Майкъл Джей Фокс – Майло Тач
- Джеймс Гарнър – Капитан Рурк
- Крий Съмър – Принцеса Кида
- Ленърд Нимой – Кралят на Атлантида
- Дон Новело – Вини Санторино
- Фил Морис – доктор Джошуа Мил
- Джон Махони – Престън Уитмор
- Джим Варни – Готвача
- Клаудия Крисчън – Хелга
- Кори Бъртън – Мол
- Жаклин Обрадорс – Одри
- Флорънс Стенли – Вилхелмина Бърта Пакард
- Дейвид Огдън Стиърс – Г-н Фентън Харкорт
- Натали Стром – Кида като дете
- Джим Къмингс – Допълнителни гласове
- Пат Фрейли – Допълнителни гласове
- Стъвън Бар – Допълнителни гласове
Синхронен дублаж
редактиране| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Майло | Мариан Бачев |
| Принцеса Кида | Ралица Ковачева |
| Престън Уитмор | Калин Арсов |
| Кралят | Петър Евангелатов |
| Рурк | Марин Янев |
| Хелга | Силвия Лулчева |
| Готвачът | Любен Чаталов |
| Вини | Станислав Пищалов |
| Мол | Георги Тодоров |
| Одри | Стефани Рачева |
| Д-р Мил | Пламен Захов |
| Г-жа Вилхелмина Пакард | Мария Карел |
| Г-н Фентън Харкорт | Пламен Сираков |
Други гласове
редактиране| Илия Иванов |
| Росен Плосков |
| Владимир Колев |
Българска версия
редактиране| Обработка | Александра Аудио (2001) |
|---|---|
| Режисьор на дублажа | Даниела Горанова |
| Превод | Милена Сотирова |
| Адаптация | Наталия Пенева |
| Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов Петър Костов |
| Творчески координатор | Венета Янкова |
| Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |
Източници
редактиране- ↑ www.the-numbers.com // Посетен на 6 януари 2012 г.
- ↑ www.nytimes.com // Посетен на 4 юли 2011 г.
- ↑ а б boxofficemojo.com // Посетен на 3 юли 2011 г.
- Списание „Екран“, ноември 2001 г., стр. 32 – 33
