Атли
Атли още Ааатли или Ехатли (на гръцки: Καβαλλάρης, Каваларис, до 1927 година Αατλή, Аатли[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония.
| Атли Καβαλλάρης | |
| — село — | |
 Южният вход на селото | |
  Атли  Атли  Атли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 290 m |
| Население | 25 души (2021 г.) |
| Атли в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 290 m надморска височина,[2] на 40 km северно от град Кукуш (Килкис), в близост до северния бряг на Дойранското езеро.[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Атли е турско село в Дойранската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ахтли (Ahtli) е посочено като село в Дойранска каза с 36 къщи и 82 жители мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Атли има 150 жители турци и 84 цигани.[5]
Гърция
редактиранеВ 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В селото са заселени бежанци от Източна Тракия.[2]
Турското му население се изселва в Турция в 1924 година и на негово място са настанени нови гърци бежанци от Понт и Кавказ.[2] През 1927 години селото е прекръстено на Каваларис.[2] В 1928 година селото е бежанско със 70 семейства и 204 жители бежанци.[6]
Атли пострадва силно през Втората световна война, а по време на Гражданската война (1946 - 1949) е разселено и жителите му се установяват в по-безопасни села. След нормализирането на обстановката селото не е обновено веднага.[2]
Населението традиционно се занимава с отглеждане на жито и тютюн и в по-малка степен със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 60[2] | 153[2] | 153[2] | 363[2] | 113[2] | 44[2] | 15[2] | 25 | 79 | 33 | 25 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 69. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192 – 193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012