Вижте пояснителната страница за други личности с името Макензен.

Антон Лудвиг Аугуст фон Макензен (на немски: Anton Ludwig Friedrich August von Mackensen), роден като Аугуст Макензен, е германски военен, фелдмаршал. Макензен се отличава като командващ през Първата световна война и става един от най-бележитите германски военни лидери.

Аугуст фон Макензен
August von Mackensen
германски фелдамаршал
Роден
Починал
8 ноември 1945 г. (95 г.)
ПогребанЦеле, Федерална република Германия
НаградиPour le Mérite
Орден Черен орел
Железен кръст (октомври 1870)
Голям кръст на Железния кръст (1914)
Военна служба
Званиегенерал
Уебсайт
Аугуст фон Макензен в Общомедия

Дава висока оценка на командваните от него български войски при освобождението на Македония, Поморавието и Добруджа.[1]

Макензен е роден на 6 декември 1849 година в Хаус Лайпниц близо до село Даленберг в Кралство Прусия (сега федерална провинция Саксония в Германия) в семейството на Лудвиг и Мария Лудвиг Макензен. Баща му го изпраща в реална гимназия в Хале ан дер Саале през 1865 година с надеждата, че Макензен ще го последва в професията му.

Започва военната си кариера през 1869 година като доброволец във Втори хусарски полк. По време на Френско-пруската война е повишен в чин младши лейтенант и награден с Железен кръст, втора степен. След университета в Хале, формално влиза в немската армия през 1873 година в стария си полк. През 1891 година се присъединява към Генералния щаб в Берлин, където е повлиян от новия си началник Алфред фон Шлифен. Дадена му е благородническа титла и става Аугуст фон Макензен. Когато Шлифен се пенсионира през 1906 година, Макензен е считан от някои като възможен наследник, въпреки че длъжността е поверена на Хелмут фон Молтке.

Първа световна война

редактиране
 
Макензен в София през 1916 г. заедно с цар Фердинанд I и български генерали

В началото на Първата световна война Макензен командва 17-и армейски корпус като част от 8-а армия, първо под командата на генерал Притвиц, а после – от генерал Хинденбург, и участва в битките при Гумбинен и Таненберг. По-късно през годината Макензен взема командването на новата 9-а армия и е награден с орден за храброст за действията си около Лодз и Варшава. През пролетта на 1915 година ръководи Горлицкия пробив в руските позиции, превземайки на Пшемишъл и Лвов.[2]

Сръбска кампания

редактиране

През октомври 1915 година Макензен става общ главнокомандващ на германските, австро-унгарските и българските части, воюващи срещу Сърбия и разбива ефективно сръбската съпротива.

Румънска кампания

редактиране

В 1916 година Макензен води успешна кампания срещу Румъния (под командването на генерал Ерих фон Фалкенхайн). Той командва многонационалната армия от българи, турци и германци. Въпреки това атаките му са много успешни, разбивайки румънските, руски и сръбски части, изправени срещу него.[3][4] По време на боевете в Добруджа Макензен влиза в конфликт с командващия Трета българска армия – генерал Стефан Тошев, който отстоява интересите на българската страна.

След тази кампания е награден с „Schwarzer Adler“ (черен орел), най-високият по ранг рицарски орден в Прусия и е повишен във фелдмаршал. На 09 декември 1916 г. кайзер Вилхелм поздравява генерал-фелдмаршал фон Макензен по случай падането на Букурещ с благодарствена телеграма.[5] От 1917 година е военен губернатор на Румъния. Последната му кампания е опитът да разгроми дезорганизираната румънска армия (след като офанзивата на Керенски е отхвърлена). Но опитът е неуспешен (битка при Марасещи) с тежки загуби за двете страни. В края на войната е пленен от френската армия на генерал Луи Франше д'Еспере в Унгария и е конвоиран в специален влак до Солун.[6] Държан е като военнопленник до ноември 1919 година, когато е освободен по здравословни причини.[7] На 8 декември 1919 г. е посрещнат с военни почести в Касел.[8]

Следвоенна кариера

редактиране

През 1920 година се пенсионира от армията. Въпреки че е в опозиция на новото републиканско управление, той страни от обществени кампании. Около 1924 година променя мнението си и започва да използва славата си на военен герой, за да поддържа консервативните монархически групировки. Става много активен в паравоенните консервативни организации особено в Stahlhelm и Обществото на Шлифен.

По време на изборите през 1932 година подкрепя Хинденбург срещу Хитлер, но се приближава до властта и Макензен става явен поддръжник на нацисткия режим. Въпреки това, той протестира против убийствата на генералите фон Бредов и фон Шлайхер и комитетите в Полша. В началото на 40-те Хитлер и Гьобелс подозират Макензен в предателство, но не могат да сторят нищо. Той остава убеден монархист (явява се в пълна бойна униформа на погребението на император Вилхелм II през 1941 година).

Макензен умира на 8 ноември 1945 година, след Втората световна война, на 95 години. Неговият живот обхваща времето на същствуване на Прусия, Германската империя, Ваймарската република, Нацистка Германия и следвоенната окупация.

Български отличия

редактиране

Източници

редактиране
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 592.
  2. Варненски новини : Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков . - Варна; печ. Взаимност / брой 609, 25 април 1915 / стр.2
  3. Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи - Варна / брой 27, 10 октомври 1916 / стр.2
  4. Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи - Варна / брой 71, 2 декември 1916 / стр.2
  5. Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи - Варна / брой 77, 09 декември 1916 / стр.2
  6. Обнова - Всекидневен вестник. Обществен орган [за политика, стопанство, търговия / Сахаров - Варна; печ. Зора / брой 45, 08 февруари 1919 / стр.2]
  7. Обнова - Всекидневен вестник. Обществен орган [за политика, стопанство, търговия / Сахаров - Варна; печ. Зора / брой 218, 12 ноември 1919 / стр.1]
  8. Обнова - Всекидневен вестник. Обществен орган [за политика, стопанство, търговия / Сахаров - Варна; печ. Зора / брой 230, 9 декември 1919 / стр.1]
  9. Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа / брой 110, 20 март 1918 / стр.4
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата August von Mackensen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​