Ахац Хайнрих фон Алвенслебен

Ахац Хайнрих фон Алвенслебен (на немски: Achaz Heinrich von Alvensleben; * 6 октомври 1716 в Цихтау (част от Гарделеген); † 3 април 1777 във Фридеберг/Ноймарк) е благородник от род Алвенслебен „от Черната линия“, господар на 1/2 Цихтау (част от Гарделеген) и Жемеритц в Саксония-Анхалт, кралски пруски генерал-майор (1766).

Ахац Хайнрих фон Алвенслебен
германски благородник, кралски пруски генерал-майор

Роден
Починал
3 април 1777 г. (60 г.)

Награди Pour le Mérite
Ахац Хайнрих фон Алвенслебен в Общомедия
Гробният паметник на Ахац Хайнрих фон Алвенслебен (1716 – 1777), картина от Бернхард Роде
Имението Цихтау ок. 1750

Той е четвъртият син (от шест деца) на Фридрих Вилхелм фон Алвенслебен († 18 март 1752) и съпругата му Хенриета София фон Вердер (* 21 октомври 1686, Вердерсхаузен; † 16 ноември 1750, Цихтау), дъщеря на Леберехт Емануел фон дем Вердер (1658 – 1696).[1]

Брат е на Йохан Фридрих фон Алвенслебен (1712 – 1783), президент на управлението в херцогство Магдебург (1763 – 1782), неженен, Леберехт Емануел фон Алвенслебен (1713 – 1750), Бусо фон Алвенслебен († 1715), на Елизабет София фон Алвенслебен (1720 – 1794), Хелена Катарина фон Алвенслебен (1723 – 1799), омъжена I. на 28 декември 1749/1750 г. за Кристоф Вернер фон дер Асебург и Гунслебен (1694 – 1761), II. на 18 декември 1763 г. в Кведлинбург за Адолф Фридрих фон Дитфурт цу Данкерзен († 1776).

Имението Цихтау принадлежи от 1473 до 1681 г. на род фон Алвенслебен, след това е разделено на две части (на „Alte Seite“ и „Neue Seite“).

Ахац Хайнрих фон Алвенслебен започва през 1733 г. да следва в университета в Хале, но през 1734 г. започва военна кариера в Кралство Прусия. Той участва в битките през Силезийските войни. Той е ранен през 1741 г. в битката Молвитц. Патронът остава в тялото му до края на живота му. През 1758 г. след битката при Цорндорф той е награден с ордена Pour le Mérite. През 1763 г. той е шеф на „драгонския регимент Нр. 3“ във Фридеберг/Ноймарк. През 1766 г. е повишен на генаерал-майор.[2]

Ахац Хайнрих фон Алвенслебен умира неженен на 3 април 1777 г. във Фридеберг/Ноймарк (днес в Полша) и е погребан в градската църква във Фридеберг (Ноймарк). Офицерите от неговия регимент му подаряват гробен паметник.

ЛитератураРедактиране

  • Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Zichtau unter den Herren v. Alvensleben. Heimatbuch. Beiträge zur altmärkischen Heimatkunde, Band 4, Gardelegen 1940/41, S. 219 – 249
  • Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945, bearbeitet von Reimar von Alvensleben, Falkenberg August 2010 (180 S.)
  • Otto Kaplick: Das Warthebruch. Eine deutsche Kulturlandschaft im Osten. Würzburg 1956, S. 133 – 150.
  • Anton Balthasar König: Achaz Heinrich von Alvensleben. Biographisches Lexikon aller Helden und Militairpersonen, welche sich in Preußischen Diensten berühmt gemacht haben. Band 1. Arnold Wever, Berlin 1788, S. 6
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1937], DNB 367632772, S. 39 – 40, Nr. 564.
  • Kurd Wolfgang von Schöning: Geschichte des königlich preußischen dritten Dragoner-Regiments und derjenigen Dragoner-Regimenter, aus welchen dasselbe, bei der Reorganisation der Armee im Jahre 1807, hervorgegangen ist. Berlin 1835 (438 S.)
  • Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Dritter Theil, Berlin 1829, S. 337 – 338
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 17:161

ИзточнициРедактиране

  1. Friedrich Wilhelm von Alvensleben, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  2. Achaz Heinrich von Alvensleben, Generalmajor, worldhistory.de

Външни препраткиРедактиране