Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.

Статуя на Ахил в Корфу, Гърция

Ахил (на старогръцки: Ἀχιλλεύς) е тесалийски герой – най-силният, най-храбрият и най-красивият[1] от героите, участвали в легендарната Троянска война. Ахил е внук на Еак, син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида.[2] В Илиада е споменат, като цар на мирмидонците.

ЕтимологияРедактиране

Името на Ахил може да бъде анализирано като комбинация от οχος (áchos) „бедствие, болка, скръб“ и λαός (laós) „хора, войници, нация“, в резултат на което е образувана прото-форма Ахи-лауос – този, който притеснява хората или онзи, чиито хора страдат. Мъката или страданието на хората е тема, повдигната многократно в Илиада (и често от самия Ахил). Ролята на Ахил като герой на скръбта или бедствието образува иронично съпоставяне с конвенционалния възглед за него като герой на κλέος kléos („слава“, обикновено във война). Нещо повече, λαός е тълкуван от Грегъри Наги, означаващ „корпус от войници“, сбирка. С това послание името носи двойно значение в творбата: когато героят действа правилно, неговите хора причиняват страдание на врага, но когато го върши погрешно, неговите хора получават скръбта на войната. Стиховете са отчасти заради неправилното насочване на гнева от страна на управляващите.

За английският археолог Артър Еванс гръцкия вариант на етимологията не е логичен. Кой би последвал водач с име „онзи, чиито хора страдат“. Еванс твърди, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани. Той дава пример с имената на Одисей, Радамант, Ахил и др.[3].

Фламандският езиковед Виндекенс също заключава, че Άχιλλεύς не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς. Омир нарича Ахил водач на мирмидони – войнствен народ обитаващ Тесалия, а мирмидоните не са гърци. С името на тесалийската река Άχελῶς Вл. Георгиев свързва фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е вариант на тракийската ακελε–вода, извор.[4]

Легендата за АхилРедактиране

Прорицателят Калхант предсказва на Атридите – братята Агамемнон и Менелай, че те ще превземат великата Троя само ако в похода участва и Ахил. Майка му знаела какво е отредила съдбата на сина ѝ и с всички сили се стараела да предотврати смъртта му. Още докато е дете, тя го потапя в реката Стикс,[5] за да стане неуязвим, но петата му, за която го държи, останала суха и така тя останала единственото му уязвимо място. Оттам и изразът „ахилесова пета“ придобива смисъл на „уязвимо място“.

В детството си носи името Пирисий („Ледения“), но когато огън му изгаря устните, го нарекли Ахил („неуязвим“).[6]. Според други автори, в детството си е наричан Лигирон

Ахил, както и много други герои като Херкулес и Язон, е възпитаван от кентавъра Хирон в планината Пелион.[7]

Възпитание и начало на войнатаРедактиране

Възпитанието си Ахил получава от Феникс, а в лечебното изкуство е обучен от кентавър Хирон. Според други митове, Ахил не владее изкуството да лекува, но излекувал Телеф.[8]

По искане на Нестор и Одисей и според волята на баща си, Ахил се присъединява към похода срещу Троя, водейки 50 кораба[9] (или 60[10]).

Сказание от следомиров цикъл казва, че майка му Тетида, в желанието си да спаси сина си от участие в похода срещу Троя, го скрива при цар Ликомед, владетел на остров Скирос, където той живее, облечен в женски дрехи (там Ахил има връзка с една от дъщерите на владетеля – Дейдамея. По-късно тя му ражда син – Неоптолем, за когото Ахил така и не разбира, заради заминаването си за Троя.). Хитрата уловка разгадал Одисей, който преоблечен като търговец, хвалил пред момичетата в царския двор женски украшения, към които Ахил не проявил интерес, но бил заинтригуван от оръжието му. Така Ахил е разобличен и принуден да се присъедини към похода на гърците.[11]

Според някои автори в началото на похода той е на 15 години, а войната продължила 10 години.[12]. Първият щит на Ахил е изкован от Хефест.[13]

Ахил в „Илиада“Редактиране

 
Ахил превързва Патрокъл (такава сцена в „Илиада“ няма, така че по всяка вероятност, тя е от Киприя)

Ахил е главен герой в епоса „Илиада“.

По време на Троянската война Ахил показва голяма храброст и сразява много воини. На десетата година на войната, след като Агамемнон му отнема красивата пленница Бризеида, отказва да участва повече в сраженията. Едва когато неговият най-близък приятел Патрокъл облича неговите доспехи и е убит от троянския принц Хектор, воден от желание за отмъщение, пак се включва във войната. С новоизкованото от Хефест въоръжение той убива Хектор в двубой.

Смъртта на АхилРедактиране

По време на обсадата на Троя, Ахил убива Пентесилея[14], царицата на амазонките, както и етиопския принц Мемнон, които дошли на помощ на троянците. Убива Мемнон като отмъщение за смъртта на своя приятел (според някои автори, любим) Антилох, сина на Нестор. В поемата на Квинт Смирнски Ахил убива шест амазонки, двама троянци и Мемнон. Според Хигин, той убива Троил, Астинома и Пилемена.[15] Общо убива 72-ма воини.[16]

При убийството на последния той прониква до Скейските порти на Троя,[17] но там стрела, пусната от лъка на Парис, която е ръководена от самия Аполон,[18] го поразила в петата и героят умира. Според някои автори е убит от самия Аполон,[19] или стрела на Аполон, който е приел образа на Парис,[20] или Парис, скрил се зад статуя на Аполон.[21]

Средновековни асоциации с прабългаритеРедактиране

Двама средновековни автори отъждествяват ахиловите мирмидонци от античността с прабългарите. Йоан Малала пише през 6-ти век: „И така споменатия Ахил заминал заедно с Атридите като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи."[22] През 12-ти век Йоан Цеца пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци, на брой две хиляди и петстотин“.[23]

БележкиРедактиране

  1. Илиада, песен 2, 670 – 675
  2. Хезиод, Теогония, 1007
  3. A.Evans, Scripta Minoa II, p. 67
  4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
  5. Стаций, Ахилеида I 270; Първи Ватикански митограф, I 36, 1
  6. Агаместър из Фарсала, цитират от Йоан Цец; Забележки на Н.А. Чистяков към книгата на Аполоний Родоски, Аргонавтика. Москва, 2001. стр. 213
  7. Еврипид, Ифигения в Авлида, 709
  8. Хигин, Митове, 101
  9. Омир, Илиада, II 685
  10. Хигин, Митове, 97
  11. Хигин, Митове, 96
  12. Аполодор, Митологическа библиотека Е III 14
  13. Еврипид, Електра, 443 – 475
  14. Хигин, Митове, 112
  15. Хигин, Митове, 113
  16. Хигин, Митове, 114
  17. Аполодор, Митологическа библиотека, Е V 3
  18. Еврипид, Хекаба, 397; Овидий, Метаморфози, XII 597 – 606
  19. Софокъл, Филоктет, 335; Квинт Смирнски, След Омир, III 98 – 113
  20. Хигин, Митове, 107
  21. Сервий, Коментари към „Енеида“ на Вергилий III 321; Лосев А.Ф. Митология на гърци и римляни Москва, 1996. стр. 664
  22. „ГИБИ“, том II. Издание на Българската академия на науките. София 1959 стр. 208
  23. Йоан Цеца, „ГИБИ“, том X. Издание на Българската академия на науките. София 1980, стр. 104