Ахилион (къща)
„Ахилион“ (на гръцки: «Αχίλλειον») е емблематична сграда в град Солун, Гърция.[1][2]
| „Ахилион“ «Αχίλλειον» | |
_(%CE%9C._%CE%A1%CE%BF%CF%8D%CE%BC%CF%80%CE%B5%CE%BD%CF%82_1923).jpg) | |
 Местоположение | |
| Местоположение | Солун, Гърция |
|---|---|
| Архитект | Максимилиан Рубенс, Георгиос Манусос |
| Стил | еклектика |
| Изграждане | 1923 година |
| Етажи | 5 |
| Състояние | паметник на културата |
Местоположение редактиране
Имението е разположено на пресечката на улица „Василевс Ираклиос“ № 19 с улица „Елевтериос Венизелос“ в центъра на града.[2]
История редактиране
Сградата е построена в 1923 година по проект на архитект Максимилиан Рубенс. Собственик е богатият солунски бизнесмен Аврам Маиса. Зданието е типичен пример за имение от времето си. В 1930 година постройката е достроена с пети етаж по планове на архитект Георгиос Манусос. В 1962 година при пожар поради късо съединение в шивашки магазин на четвъртия етаж, сградата е сериозно повредена и дървеният покрив изгаря.[1]
Зданието е обявено за културна ценност и е включено в списъка в 1983 година.[1]
Архитектура редактиране
В архитектурно отношение е впечатляваща сграда в еклектичен стил. При построяването си се състои от партер, три етажа и дървен покрив. В следващата година е издадено изменение и допълнение на разрешението за строеж и е одобрено добавянето на още един етаж. Вероятно дострояването на етажа не се е осъществило и така в 1930 година заявката е повторена по план на архитект Георгиос Манусос, когато е достроен пети етаж.[1][2]
Пететажната сграда помещава 11 магазина на приземния етаж, 14 офиса на всеки от трите първи етажа и пет офиса и малък апартамент на четвъртия етаж.[1]
Входът на сградата е в центъра на фасадата откъм улица „Василевс Ираклиос“. Тя е организирана в пет вертикални зони - тясна средна, две широки и накрая две също тесни. В тези зони вертикалната ос е подчертана от шестте триетажни фалшиви стълба с декорации, щитове и други детайли в горната им точка (декорацията е променена по време на строителството), които рамкират прозорците. В средните зони двойното остъкляване на всеки етаж обогатява еклектичния вид. Парапетите са впечатляващи, с геометрични шарки. На покрива на последния етаж от първоначалния обем е сложен корниз, отделяйки по този начин добавката.[1][2]