Ахим фон Арним

германски поет и писател

Карл Йоахим Фридрих Лудвиг Ахим фон Арним (на немски: Carl Joachim Friedrich Ludwig Achim von Arnim) е германски писател, поет и публицист, един от най-значимите романтици от хайделбергската школа редом с Йозеф фон Гьорес и Клеменс Брентано (за чиято сестра, Бетина Брентано, е женен).

Ахим фон Арним
Achim von Arnim
германски поет и писател
Роден
Починал
21 май 1831 г. (50 г.)
Виперсдорф, Кралство Прусия
ПогребанВиперсдорф, Федерална република Германия
Учил вГьотингенски университет
Хале-Витенбергски университет
Литература
ТечениеРомантизъм, Хайделбергска школа
Семейство
РодАрним (род)
СъпругаБетина фон Арним
Подпис
Уебсайт
Ахим фон Арним в Общомедия

Ахим фон Арним публикува трагедии, новели, разкази, романи, стихотворения и статии във вестници.

Биография и творчество

редактиране

Ахим фон Арним се запознава с Клеменс Брентано през 1801 г., по време на следването им в Гьотинген. С три години по-възрастния му приятел, който междувременно е започнал да пише романа си „Годви“, го свързва любовта към поезията и пътешествията. По време на едно образователно пътуване през Европа, Арним среща всички значителни представители на Йенския ранен романтизъм и се запознава със своята бъдеща съпруга Бетина фон Брентано. През 1808 г. се премества в Хайделберг. Първите стъпки на Арним в литературата са сравнително по-плахи и неуверени в сравнение с тези на Брентано и другите млади романтици.

Творчеството му, белязано от унаследен нравствено-устойчив консерватизъм, е свързано с романтични идеали за същността на живота и света. Като типичен представител на новаторската и революционна линия на това течение в немската литература, Арним е пламенен защитник на идеята за духовна и политическа регенерация. Той ратува за обновление на немския национален дух и за възкресяване на историческото минало. Освен като поет, също и с перото на критик, и реформатор на обществото, Арним оставя незаличима диря в литературната история. И в неговите, както в творбите на всички писатели-романтици намира цялостен израз стремежът към разширяване сферата на художественото слово, към освобождаване полета на фантазията. По този път е зачената идеята за сливане на природата и човека, за постигане на единство и хармония, обещаващи духовно съвършенство. Цялото му творчество изразява и доказва любовта на автора към отечеството.

Ахим фон Арним се изявява успешно предимно в прозаическите жанрове. Арним е имал умението да разказва увлекателно. Съществена черта на белетристичния му почерк е и фактът, че фон Арним проявява предпочитание към необикновени, „романтически“ сюжети. Историческият роман „Пазителят на короната“ още приживе е бил оценяван като най-голямото творческо завоевание на Арним. Повишеният интерес на романтиците към средновековната старина и националното минало неизбежно води до утвърждаването на историческия роман като един от емблематичните жанрове на епохата.

  • Hollin's Liebeleben. 1802
  • Ariel's Offenbarungen. 1804
  • Armut, Reichtum, Schuld und Buße der Gräfin Dolores. 1810
  • Die Kronenwächter. Band 1: Bertholds erstes und zweites Leben. 1817 (Band 2 wird als Fragment 1854 aus dem Nachlass von Ehefrau Bettina bearbeitet herausgegeben.)
 
Бетина Брентано

Разкази и новели

редактиране
  • Aloys und Rose. 1803
  • Erzählungen von Schauspielen. 1803
  • Der Wintergarten. Sammlung in 2 Bänden. 1809
  • Isabella von Ägypten. Kaiser Karl des Fünften erste Jugendliebe. 1812
  • Melück Maria Blainville. 1812
  • Die drei liebreichen Schwestern und der glückliche Färber. 1812
  • Die Einquartierung im Pfarrhause. Eine Erzählung aus dem letzten Kriege. 1817
  • Frau von Saverne. 1817
  • Die Weihnachts-Ausstellung. 1817
  • Der tolle Invalide auf dem Fort Ratonneau. 1818
  • Seltsames Begegnen und Wiedersehen. 1818
  • Die zerbrochene Postkutsche. 1818
  • Juvenis. 1818
  • Angelica, die Genueserin, und Cosmus, der Seilspringer.1818
  • Fürst Ganzgott und Sänger Halbgott. 1818
  • Die Majoratsherren. 1820
  • Owen Tudor. 1820
  • Die Kirchenordnung. 1822
  • Raphael und seine Nachbarinnen. 1824
  • Die Verkleidungen des französischen Hofmeisters und seines deutschen Zöglings. 1824
  • Landhausleben. Sammlung. 1826
 
Пощенска марка за 200-годишнината от рождението на Ахим фон Арним

Драматургия

редактиране
  • Halle und Jerusalem. Studentenspiel und Pilgerabenteuer. 1811
  • Schaubühne. Sammlung. 1813
  • Die Gleichen. 1819
  • Die Päpstin Johanna. 1846
  • Des Knaben Wunderhorn. Volksliedersammlung in 3 Bänden. Mit Clemens Brentano. 1805, 1806 und 1808
  • Kriegslieder. 1806
  • Gedichte. 1856, 1976
  • Von Volksliedern. 1805
  • Tröst Einsamkeit. Buchausgabe der von Arnim herausgegebenen Zeitung für Einsiedler. 1808
  • Christopher Marlowe: Die tragische Historie vom Doktor Faustus. Übersetzung und Vorwort von Arnim. 1818
  • Aufsätze und Erinnerungen eines Reisenden. 1829

Външни препратки

редактиране