Ахмед бей джамия (Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ахмед бей джамия.
„Ахмед бей“ джамия, известна още и като „Инджили“, „Ингилиз“ или „Християнската джамия“ (на турски: Ahmed Bey Camii) е джамия в град Кюстендил, България.
| Ахмед бей джамия | |
 Ахмед бей джамия, 21 февруари 2009 г. | |
  Ахмед бей джамия Местоположение в Кюстендил | |
| Вид на храма | джамия |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Кюстендил |
| Религия | ислям |
| Архитектурен стил | османска архитектура |
| Изграждане | 15 век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
| Ахмед бей джамия в Общомедия | |
Джамията се намира в централната част на град Кюстендил, в съседство с римските терми. Джамията не функционира и понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 77/1968).
История редактиране
Построена е към средата на 15 век. На североизточната и стена стоят датите 1575 г. и 1577 г., но същите вероятно касаят по-късни реконструкции. Според предания е изградена върху основите на средновековната българска църква „Света Неделя“.
Над входа на джамията има надпис от 4 реда на среднотурски език, който гласи: „Нека, който е построил тази джамия, се споменава докато се спре светът. Който и е направил ремонт, о, Боже, нека бъде весел и честит на двата свята. А за онези, които служат в нея, о, Боже на милостта и благоволението, направи да бъде място за голям успех. Когато те влязат в етажите на Рая, зарадвай ги с видението на твоя Образ. 1147 година по Хиджра (отговаря на времето от 3.06.1734 г. до 24 май 1735 г.).“
През 1904 г. силно земетресение разпуква минарето и то е окончателно премахнато от градското управление.
Архитектура редактиране
Джамията е внушителна сграда с широк купол и мраморни стълбове и подпори. Входната аркада, покрита с три малки купола, е запазена в оригиналния си вид. Фасадите са разнообразени с островръхи арки – ниши над прозоречните отвори. Джамията е строена с каменни блокове и тухли от по-ранни епохи. Отличава се с декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура – корниз „вълчи зъб“, тухлена орнаментика и др.
Литература редактиране
- Иванов, Йордан. „Северна Македония“. София, 1906 г., с.169-170;
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 177.
- Катерина, Венедикова – Надписи от град Кюстендил. Известия на Историческия музей Кюстендил, том XIV, Кюстендил, 2007 г., с.83-99;
- Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, с.70
