Баба Вида

средновековна крепост във Видин
Тази статия е за замъка-цитадела във Видин. За градската крепост (Калето) на Видин вижте Видинска крепост.

Вижте пояснителната страница за други значения на Вида.

„Баба Вида“
„Бабини Видини кули“
Снимка от север на 3 кули: Срацимировата в центъра, Войнишката отдясно, Входната с моста отляво
Снимка от север на 3 кули: Срацимировата в центъра, Войнишката отдясно, Входната с моста отляво
Карта
План на замъка: с пунктир са външните стени (без Австрийската кула и Входната кула) на замъка и градските стени, в синьо са ровът с вода около замъка и река Дунав отдясно; долу е едър план на входа
Информация
Страна България
Терит. единицаОбласт Видин
МестоположениеВидин
ОсноваванеСредновековие
СтроителствоХ век
Известни обитателицар Иван Срацимир
Статутмузей (обект № 13 от Стоте национални туристически обекта)
Състояниезапазена
Собственикдържавна
„Баба Вида“
„Бабини Видини кули“
в Общомедия
Макет на крепостта (изглед от юг-югоизток, откъм река Дунав)
Замъкът с рова между градските стени, ок. 1930 г.
Входната кула с моста отпред и Срацимировата кула отдясно
Отляво надясно: Австрийска кула, бастион с бартизан, Срацимирова кула, Входна кула

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин.

Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Служила е за замък на местния владетел през Средновековиетоказарма за охранителите и други служебни помещения), както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

Това е цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Структура редактиране

Крепостта се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.

Крепостната структура включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. Повечето от тях са по вътрешните стени, Австрийската кула и Входната кула са на външните стени, а в южния връх бастионът с куличката – най-старата част (от X век) на замъка, обхваща вътрешните и външните стени.

В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), подобната Войнишка кула е по средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, Входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.

Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен дървен (сега каменен) мост, водещ към входната кула на крепостта и чрез нея към външния двор между стените и към централния вътрешен двор. Между вътрешните стени и центъра се разполагат помещения, които ограничават цнтралния вътрешен двор, откъдето до стрелковата тераса най-горе водят стълби и рампи за оръдия. Между тези 2 пояса крепостни стени има охранителен външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна).

Размерите на крепостта по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка[1]. Централният вътрешен двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.

История редактиране

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в малък град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула[2]. По-късно върху нейни основи край реката се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната, най-укрепената част от създадената през XVI век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат в крепостта, но с подкуп и измама[2]. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век[1].

Според сведение от османския пътеписец Евлия Челеби (XVII в.) „... крепостта е построена през 880 г. лично от Баязид, сина на Завоевателя...“[3], т.е. достроена е от престолонаследника (и по-късно султан( Баязид II при управлението на баща му султан Мехмед II Завоевателя и е завършена към 1475 – 1476 г.[4]

След XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната[5]. Във фасадата на Войнишката кула през 1992 г. е открита взидана на височина 12 м от основата й скулптура на човешка глава от сиво-бял варовик, висока 26 см.[4]

„Баба Вида“ от юг: в центъра е южният ъгъл на замъка с 2 бастиона – левият (с куличката) е най-старата му част (от X век); вдясно е ниската 8-стенна Австрийска кула, а най-вдясно Топ капия (порта) от Градската крепост води към централния плаж на р. Дунав

Паметник редактиране

„Баба Вида“ е крепост-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г.[1], в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС).

В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в крепостта. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стени откъм Дунав е изградена (1964) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“[6]. Правят се художествени изложби, най-често в цнтралния вътрешен двор.

Крепостта е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души[2].

Галерия редактиране

В културата редактиране

На замъка са посветени редица книги и документални филми. Сред по-старите е съхраняваната в Британската библиотека книга „Хрониките на една девствена крепост“ (The Chronicles of a Virgin Fortress) от Frederick William von Herbert (1896), посветена на градската Видинска крепост, включително на нейната цитадела „Баба Вида“.

Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони[6]. Уникалната му архитектура е запечатана в над 50 български и чуждестранни игрални филми[7]. Първият филм в нея е сниман през 1928 година – незавършената българска драма „Любов и престъпление“, но истински хит става германско-френският „Куриер на царя“ / „Михаил Строгов“ от 1935 г., в който участват първият български каскадьор Любен Георгиев, други местни дубльори, общо 3500 души за масовките, включително роми на коне и войници от 3 гарнизона[8][9]. Сред сниманите до днес филми в замъка са:

Източници редактиране

  1. а б в Средновековен замък „Баба Вида“ Архив на оригинала от 2018-08-22 в Wayback Machine. – в museum-vidin.com
  2. а б в Не спира интересът към средновековната крепост „Баба Вида“[неработеща препратка] – в stroitelstvoimoti.com, 12.06.2015
  3. Е. Челеби. „Пътепис“. София, 1972 г., стр. 60
  4. а б Скулптурна човешка глава от феодалния замък "Баба Вида" // vidin-online.com, 07.11.2012 г. Посетен на 01.05.2022 г. 880 година от мюсюлманското летоброене - хиджратa, тpae oт 7 май 1475 г. до 25 април 1476 г.
  5. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67
  6. а б в г Крепост „Баба Вида“ – в strannik.bg
  7. Крепостта „Баба Вида“ – в opoznai.bg, 25.07.2012
  8. а б в г д е Историята на Михаил Строгов превръща Видин във филмов град – във vidin-online.com, 12.03.2012
  9. Във Видин са снимани сцени от световни кинопродукции – в desant.net, 05.06.2016
  10. а б в г д Видин отново е филмова площадка – в kmeta.bg, 06.03.2018
  11. а б в г Бабините Видини кули вече и на Евровизия, 22.02.2009
  12. а б в г Видин – на Дунава вечен страж
  13. Замъкът „Баба Вида“ се превърна в афганистанска крепост в американски екшън филм – в bta.bg, 21.08.2013
  14. Американци снимат филм в „Баба Вида“ – във vidin-online.com, 21.09.2012
  15. Американски филм снимат в „Баба Вида“ – в bnr.bg/vidin, 20.08.2013
  16. Във Видин в крепостта „Баба Вида“ започнаха снимките на игрален филм за Васил Левски – в bta.bg, 05.11.2013
  17. Милена Андонова снима на Баба Вида филм за Йоан Рилски – в monitor.bg, 21.11.2017

Външни препратки редактиране