Баба Вида
- Тази статия е за замъка-цитадела във Видин. За градската крепост (Калето) на Видин вижте Видинска крепост.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вида.
„Баба Вида“ „Бабини Видини кули“ | |
Снимка от север на 3 кули: Срацимировата в центъра, Войнишката отдясно, Входната с моста отляво | |
План на замъка: с пунктир са външните стени (без Австрийската кула и Входната кула) на замъка и градските стени, в синьо са ровът с вода около замъка и река Дунав отдясно; долу е едър план на входа | |
Информация | |
---|---|
Страна | България |
Терит. единица | Област Видин |
Местоположение | Видин |
Основаване | Средновековие |
Строителство | Х век |
Известни обитатели | цар Иван Срацимир |
Статут | музей (обект № 13 от Стоте национални туристически обекта) |
Състояние | запазена |
Собственик | държавна |
„Баба Вида“ „Бабини Видини кули“ в Общомедия |
„Баба Вида“, наричан и „Бабини Видини кули“ (и двете са жаргонни названия), е средновековен замък в старопрестолния град Видин.
Това е за единственият изцяло запазен замък в България. Служил е за резиденция на видинските царе през Средновековието (с казарма за охранителите и други служебни помещения), както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.
Имената, с които е известен замъкът днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“ (Не съществуват никакви достоверни източници в подкрепа на твърдението за наличието на такава легенда.)
Това е цитаделата – централната част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.
Структура
редактиранеЗамъкът се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.
Структурата на замъка включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. Повечето от тях са по вътрешните стени, Австрийската кула и Входната кула са на външните стени, а в южния връх бастионът с куличката – най-старата част (от X век) на замъка, обхваща вътрешните и външните стени.
В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), подобната Войнишка кула е по средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, Входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.
Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен дървен (сега каменен) мост, водещ към входната кула на замъка и чрез нея към външния двор между стените и към централния вътрешен двор. Между вътрешните стени и центъра се разполагат помещения, които ограничават цнтралния вътрешен двор, откъдето до стрелковата тераса най-горе водят стълби и рампи за оръдия. Между тези 2 пояса защитни стени има охранителен външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна).
Размерите на замъка по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително: ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка[1]. Централният вътрешен двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.
История
редактиранеЗамъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в ограден град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула[2]. По-късно върху нейни основи край реката през IX век се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната и централна част от създадената през XVII век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).
Първите строителни дейности по замъка датират от периода на Първото българско царство. Строежът на същинския замък е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост (да не се бърка със замъка) е издържала 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат в крепостта, но с подкуп и измама[2]. От постройките от онзи период днес най-запазени са в тогавашния им вид стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
През целия период на Второто българско царство обграждащата средновековен Бдин и замъка му крепост (върху основите на която е изградена османската крепост "Калето") е най-важното укрепление в Северозападна България. Що се отнася до замъка (цитаделата), най-голямото му разширение е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство и на когото замъкът е царската резиденция.. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава замъкът добива вид, близък до този, който има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век[1].
Според сведение от османския пътеписец Евлия Челеби (XVII в.) „... крепостта е построена през 880 г. лично от Баязид, сина на Завоевателя...“[3], т.е. достроена е от престолонаследника (и по-късно султан( Баязид II при управлението на баща му султан Мехмед II Завоевателя и е завършена към 1475 – 1476 г.[4] (Вероятно се има предвид крепостта, опасваща града, а не замъка.)
След XVIII век замъкът „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на замъка е запазена бесилката на затвора.
Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната[5]. Във фасадата на Войнишката кула през 1992 г. е открита взидана на височина 12 м от основата й скулптура на човешка глава от сиво-бял варовик, висока 26 см.[4]
Паметник
редактиране„Баба Вида“ е замък-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г.[1], в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС).
В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в замъка. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стена откъм Дунав е изградена (1964 г.) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“[6]. Правят се художествени изложби, най-често в цнтралния вътрешен двор.
Замъкът е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души[2].
Галерия
редактиране-
Снимка от 1920-те години
-
Бартизанът над водния ров
-
Водният ров около бастиона и Австрийската кула
-
Австрийската кула с водния ров
-
Срацимировата кула с водния ров
-
Водният ров около Входната и Срацимировата кула
-
Горното ниво
-
Централният двор
-
Летният театър
-
Възстановен таран
-
Възстановка в музея
В културата
редактиранеНа замъка са посветени редица книги и документални филми. Сред по-старите е съхраняваната в Британската библиотека книга „Хрониките на една девствена крепост“ (The Chronicles of a Virgin Fortress) от Frederick William von Herbert (1896), посветена на градската Видинска крепост, включително на нейната цитадела „Баба Вида“.
Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони[6]. Уникалната му архитектура е запечатана в над 50 български и чуждестранни игрални филми[7]. Първият филм в замъка е сниман през 1928 година – незавършената българска драма „Любов и престъпление“, но истински хит става германско-френският „Куриер на царя“ / „Михаил Строгов“ от 1935 г., в който участват първият български каскадьор Любен Георгиев, други местни дубльори, общо 3500 души за масовките, включително роми на коне и войници от 3 гарнизона[8][9]. Сред сниманите до днес филми в замъка са:
- „Любов и престъпление“[8] (България, 1928)
- „Михаил Строгов“[8] (Michel Strogoff, Франция) / „Куриер на царя“ (Der Kurier des Zaren, Германия), 1936
- „Страхил войвода“[8] (България, 1937)
- „Пепелища“[10] (Popioły, Полша, 1965)
- „Звездите на Егер“[10] (Egri csillagok, Унгария, 1968)
- „На всеки километър“[8] (България, 1969, 1971)
- „Князът“[6] (България, 1970)
- „Гоя, или Тежкият път на познанието“[11] (СССР, ГДР, България, Югославия, 1971)
- „Ламята“[8] (България, 1974)
- „Пазачът на крепостта“[12] (България, 1974)
- „Сватбите на Йоан Асен“[12] (България, 1975)
- „Боянският майстор“[6] (България, 1980)
- „Капитан Петко войвода“[12] (България, 1981)
- „Мера според мера“[12] (България, 1981, 1988)
- „Детсталкер IV: Среща на титаните“(англ.)бълг.[11] (Аржентина, САЩ, 1991)
- „Децата на Нонантола“[10] / „Бягството на невинните“ (La fuga degli innocenti, Италия, 2004)
- „Драгон стормс“(англ.)бълг.[11] (САЩ, 2004)
- „Атила“[11] (Attila, Великобритания, 2007, док.)
- „Рикон“[13] (САЩ, 2013+?)
- „В името на краля 3: Последната мисия“(англ.)бълг.[14] (САЩ, 2014)
- „Снайперисти 2: Обсег на стрелба“(англ.)бълг.[15] (САЩ, 2014)
- „Дякон Левски“[16] (България, 2015)
- „Пастир“[17] (България, 2018?)
- „Синбад или черните рицари“[10] (Sinbad: The Battle of the Dark Knights, САЩ, 2018?)
- „Старите кучета“[10] (България, 2019)
Други
редактиранеНа Видините кули е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
Източници
редактиране- ↑ а б в Средновековен замък „Баба Вида“ Архив на оригинала от 2018-08-22 в Wayback Machine. – в museum-vidin.com
- ↑ а б в Не спира интересът към средновековната крепост „Баба Вида“[неработеща препратка] – в stroitelstvoimoti.com, 12.06.2015
- ↑ Е. Челеби. „Пътепис“. София, 1972 г., стр. 60
- ↑ а б Скулптурна човешка глава от феодалния замък "Баба Вида" // vidin-online.com, 07.11.2012 г. Посетен на 01.05.2022 г. 880 година от мюсюлманското летоброене - хиджратa, тpae oт 7 май 1475 г. до 25 април 1476 г.
- ↑ Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67
- ↑ а б в г Крепост „Баба Вида“ – в strannik.bg
- ↑ Крепостта „Баба Вида“ – в opoznai.bg, 25.07.2012
- ↑ а б в г д е Историята на Михаил Строгов превръща Видин във филмов град – във vidin-online.com, 12.03.2012
- ↑ Във Видин са снимани сцени от световни кинопродукции – в desant.net, 05.06.2016
- ↑ а б в г д Видин отново е филмова площадка – в kmeta.bg, 06.03.2018
- ↑ а б в г Бабините Видини кули вече и на Евровизия, 22.02.2009
- ↑ а б в г Видин – на Дунава вечен страж
- ↑ Замъкът „Баба Вида“ се превърна в афганистанска крепост в американски екшън филм – в bta.bg, 21.08.2013
- ↑ Американци снимат филм в „Баба Вида“ – във vidin-online.com, 21.09.2012
- ↑ Американски филм снимат в „Баба Вида“ – в bnr.bg/vidin, 20.08.2013
- ↑ Във Видин в крепостта „Баба Вида“ започнаха снимките на игрален филм за Васил Левски – в bta.bg, 05.11.2013
- ↑ Милена Андонова снима на Баба Вида филм за Йоан Рилски – в monitor.bg, 21.11.2017
Външни препратки
редактиране- Крепостта Баба Вида (вкл. литература, план на замъка и съоръженията с век на изграждане, много снимки) – в bg-tourinfo.com
- Мистичната България: тайните на „Баба Вида“ (ТВ филм) – в btv.bg, 27.06.2018 г.
- България отвисоко – Крепост Баба Вида – видеозапис от дрон в youtube.com