Баба Вида

Тази статия е за замъка-цитадела във Видин. За градската крепост (Калето) на Видин вижте Видинска крепост.

---

Вижте пояснителната страница за други значения на Вида.

---

43.993056, 22.886389

„Баба Вида“ „Бабини Видини кули“
Снимка от север на 3 кули: Срацимировата в центъра, Войнишката отдясно, Входната с моста отляво
43.993183, 22.886818 План на замъка: с пунктир са външните стени (без Австрийската кула и Входната кула) на замъка и градските стени, в синьо са ровът с вода около замъка и река Дунав отдясно; долу е едър план на входа
Информация
Страна	България
Терит. единица	Област Видин
Местоположение	Видин
Основаване	Средновековие
Строителство	Х век
Известни обитатели	цар Иван Срацимир
Статут	музей (обект № 13 от Стоте национални туристически обекта)
Състояние	запазена
Собственик	държавна
„Баба Вида“ „Бабини Видини кули“ в Общомедия

Макет на крепостта (изглед от юг-югоизток, откъм река Дунав)

Замъкът с рова между градските стени, ок. 1930 г.

Входната кула с моста отпред и Срацимировата кула отдясно

Отляво надясно: Австрийска кула, бастион с бартизан, Срацимирова кула, Входна кула

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин.

Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Служила е за замък на местния владетел през Средновековието (с казарма за охранителите и други служебни помещения), както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

Това е цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Структура

Крепостта се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.

Крепостната структура включва 2 пояса защитни стени (в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. Повечето от тях са по вътрешните стени, Австрийската кула и Входната кула са на външните стени, а в южния връх бастионът с куличката – най-старата част (от X век) на замъка, обхваща вътрешните и външните стени.

В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), подобната Войнишка кула е по средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, Входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.

Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен дървен (сега каменен) мост, водещ към входната кула на крепостта и чрез нея към външния двор между стените и към централния вътрешен двор. Между вътрешните стени и центъра се разполагат помещения, които ограничават цнтралния вътрешен двор, откъдето до стрелковата тераса най-горе водят стълби и рампи за оръдия. Между тези 2 пояса крепостни стени има охранителен външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна).

Размерите на крепостта по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка. Централният вътрешен двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.

История

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в малък град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула. По-късно върху нейни основи край реката се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната, най-укрепената част от създадената през XVI век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат в крепостта, но с подкуп и измама. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век.

Според сведение от османския пътеписец Евлия Челеби (XVII в.) „... крепостта е построена през 880 г. лично от Баязид, сина на Завоевателя...“, т.е. достроена е от престолонаследника (и по-късно султан( Баязид II при управлението на баща му султан Мехмед II Завоевателя и е завършена към 1475 – 1476 г.

След XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната. Във фасадата на Войнишката кула през 1992 г. е открита взидана на височина 12 м от основата й скулптура на човешка глава от сиво-бял варовик, висока 26 см.

„Баба Вида“ от юг: в центъра е южният ъгъл на замъка с 2 бастиона – левият (с куличката) е най-старата му част (от X век); вдясно е ниската 8-стенна Австрийска кула, а най-вдясно Топ капия (порта) от Градската крепост води към централния плаж на р. Дунав

Паметник

„Баба Вида“ е крепост-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г., в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС).

В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в крепостта. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стени откъм Дунав е изградена (1964) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“. Правят се художествени изложби, най-често в цнтралния вътрешен двор.

Крепостта е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души.

Галерия

• Крепостта „Баба Вида“
• 

  Снимка от 1920-те години

• 

  Бартизанът над водния ров

• 

  Водният ров около бастиона и Австрийската кула

• 

  Австрийската кула с водния ров

• 

  Срацимировата кула с водния ров

• 

  Водният ров около Входната и Срацимировата кула

• 

  Горното ниво

• 

  Централният двор

• 

  Летният театър

• 

  Възстановен таран

• 

  Възстановка в музея

В културата

На замъка са посветени редица книги и документални филми. Сред по-старите е съхраняваната в Британската библиотека книга „Хрониките на една девствена крепост“ (The Chronicles of a Virgin Fortress) от Frederick William von Herbert (1896), посветена на градската Видинска крепост, включително на нейната цитадела „Баба Вида“.

Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони. Уникалната му архитектура е запечатана в над 50 български и чуждестранни игрални филми. Първият филм в нея е сниман през 1928 година – незавършената българска драма „Любов и престъпление“, но истински хит става германско-френският „Куриер на царя“ / „Михаил Строгов“ от 1935 г., в който участват първият български каскадьор Любен Георгиев, други местни дубльори, общо 3500 души за масовките, включително роми на коне и войници от 3 гарнизона. Сред сниманите до днес филми в замъка са:

• „Любов и престъпление“ (България, 1928)
• „Михаил Строгов“ (Michel Strogoff, Франция) / „Куриер на царя“ (Der Kurier des Zaren, Германия), 1936
• „Страхил войвода“ (България, 1937)
• „Пепелища“ (Popioły, Полша, 1965)
• „Звездите на Егер“ (Egri csillagok, Унгария, 1968)
• „На всеки километър“ (България, 1969, 1971)
• „Князът“ (България, 1970)
• „Гоя, или Тежкият път на познанието“ (СССР, ГДР, България, Югославия, 1971)
• „Ламята“ (България, 1974)
• „Пазачът на крепостта“ (България, 1974)
• „Сватбите на Йоан Асен“ (България, 1975)
• „Боянският майстор“ (България, 1980)
• „Капитан Петко войвода“ (България, 1981)
• „Мера според мера“ (България, 1981, 1988)
• „Детсталкер IV: Среща на титаните“(англ.)бълг. (Аржентина, САЩ, 1991)
• „Децата на Нонантола“ / „Бягството на невинните“ (La fuga degli innocenti, Италия, 2004)
• „Драгон стормс“(англ.)бълг. (САЩ, 2004)
• „Атила“ (Attila, Великобритания, 2007, док.)
• „Рикон“ (САЩ, 2013+?)
• „В името на краля 3: Последната мисия“(англ.)бълг. (САЩ, 2014)
• „Снайперисти 2: Обсег на стрелба“(англ.)бълг. (САЩ, 2014)
• „Дякон Левски“ (България, 2015)
• „Пастир“ (България, 2018?)
• „Синбад или черните рицари“ (Sinbad: The Battle of the Dark Knights, САЩ, 2018?)
• „Старите кучета“ (България, 2019)

Външни препратки

• Крепостта Баба Вида (вкл. литература, план на замъка и съоръженията с век на изграждане, много снимки) – в bg-tourinfo.com
• Мистичната България: тайните на „Баба Вида“ (ТВ филм) – в btv.bg, 27.06.2018 г.
• България отвисоко – Крепост Баба Вида – видеозапис от дрон в youtube.com