Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баба.

Баба или Баба планина (на гръцки: Βαρνούντας, Варнундас или Περιστέρι, Перистери, катаревуса: Βαρνούς, Варнус) е планина, в северозападна Гърция и югозападната част на Северна Македония, разположена на няколко километра западно от Битоля. Често се нарича и Пелистер или Перистер, въпреки че това е само името на нейния най-висок връх. Със своите 436 кв. км тя е тринадесета, а според височината си (Пелистер, 2601 м) – трета планина в Северна Македония.

Баба
Изглед от Големо езеро
Изглед от Големо езеро
North Macedonia relief location map.jpg
40.9167° с. ш. 21.1667° и. д.
Местоположение на картата на Северна Македония
Общи данни
Местоположение Флаг на Северна Македония Северна Македония
Флаг на Гърция Гърция
Част от Пинд
Най-висок връх Пелистер
Надм. височина 2601 m
Баба в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Баба се намира между Пелагония на изток и Преспанската котловина на запад. Северната граница на Баба е котловината на Гяваткол (1 169 m), която я разделя с планината Бигла, както и с малката Цапарска котловина. На юг планината продължава в Гърция. През нейния южен дял се простира западната част на македоно-гръцката граница. Приблизително 65% от планинския масив на Баба се намира на територията на Северна Македония, останалите 35% са на територията на Гърция.

РелефРедактиране

Баба е млада верижна планина. По своето тектонично състояние и състава на скалите Баба спада към геотектоничната група Западно-македонска зона. Масивът ѝ е най-южният дял на Родопската планинска система с алпийски характер. Планинското било е голо, извито, неразчленено и има дължина от 25 км. Баба е разделена на много хребети. Главният започва на север с върха Въртешка, а на юг завършва на територията на Гърция.

Застъпени са и ледникови релефни форми, които датират от плейстоцена, когато на високите склонове на Баба са се намирали глетчери. От глациалните форми са застъпени циркусни и морени. Циркуси има на надморска височина над 2000 м, а два от тях са пълни с вода – Голямото и Малкото езеро, които от населението са наречени Пелистерски очи. Голямото езеро се намира на 2218 м н.в., с дължина 233 м, широчина 162 м и дълбочина 14.5 м. Малкото езеро се намира на 2180 м н.в. и е с размери – 79 м дължина, 68 м широчина и 2.6 м дълбочина. Техните басейни са оградени от морени. Друга релефна характеристика на Баба е Каменното море.

 
Панорамен изглед от Баба планина

Най-високи върховеРедактиране

В планината има 24 върха над 2000 метра н.в. Най-известни са:

Флора и фаунаРедактиране

От растителните съобщества най-голямо пространство заемат иглолистните гори, които се срещат на 1174 ха. В планината растат бяла мура (молика), ела, бор, бук, дъб и други растения. Фауната е представена от мечката (Ursus arctos), сърната (Capreolus capreolus), риса (Lynx Lynx), дивата коза (Rupicapra rupicapra), елена (Cervus elaphus), дивото прасе (Susscrofa), яребицата каменарка (Alectoris qraeca), златния орел (Aquila chrystaetos), скалолазката (Tichodroma muraria) и жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrchocorax). От рибите значимо е присъствието на ендемичната пелистерска пъстърва (Salmo trutta peristericus).

Освен тези животни се срещат и много други видове растения, гъби, членестоноги, риби, птици, бозайници и т.н., част от които са ендемични.

Климат и туризъмРедактиране

Климатът на Баба е планински и като такъв е подходящ за планински туризъм. Туризмът започва да се развива между Първата световна и Втората световна война. Изградени са почивни станции, планински и спортни обекти, ски лифтове и писти.

ИзточнициРедактиране

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.

Външни препраткиРедактиране