Бабино (община Демир Хисар)

село в Северна Македония
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бабино.

Бабино (на македонска литературна норма: Бабино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Бабино
Бабино
— село —
Библиотеката Ал-Би в Бабино
Библиотеката Ал-Би в Бабино
41.2989° с. ш. 21.0786° и. д.
Бабино
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина750 m
Население34 души (2002)
Пощенски код7244
МПС кодBT
Бабино в Общомедия

География

редактиране

Разположено е на 750 m надморска височина в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на 18 km от град Демир Хисар и на два km от пътя Демир Хисар - Кичево.[1] Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[2]

Според местна легенда името си дължи на една баба, която била изгонена от снахите си и живяла самотна в Илинската планина. Тя прокълнала всички жени от своя край на старини да живеят самотни като нея в планината и така селото добило име Бабино.[1]

В местността Въртешка има археологически обект от късната античност.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 - 1612 година селото е отбелязано под името Бабине с 47 джизие ханета (домакинства).[3] През 1683 година жители на Бабино заедно с тези на Кочище, Зашле, Брезово и Доленци отказват да заплатят данъка нузул и убиват неговия събирач.[4]

В XIX век Бабино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1858 година.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Бабино е в хубава долина и има 55 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бабино има 430 жители, всички българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бабино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 81 къщи.[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бабино има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бабино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1961 година Бабино има 451 жители, в 1994 година – 70,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 34 жители, от тях 33 македонци и един сърбин.[12]

Националност Всичко
македонци 33
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Носия от Бабино
Родени в Бабино
  •   Блаже Радев Радев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Вангел, селски войвода на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[14]
  •   Ванчо Милев Милев, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Добре Тодоровски (р. 1960), северномакедонски писател
  •   поп Кузман Попдимитров (1871 – 1906), деец на ВМОРО
  •   Милан Божинов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  •   Никола Илиев Кръстев, български революционер от ВМОРО[17]
  •   Никола Стойков Спасенов, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Нове Марков Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Силян Божинов (Симян, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[19]
  •   Силян Иванов Дуков, български революционер от ВМОРО[20]
  •   Софроний Димов, български революционер от ВМОРО[20]
  •   Спиро Божинов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
  •   Спиро Йованов Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Траян Божинов Неделков, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Трайче Неделков Божинов, български революционер от ВМОРО[21]
  •   Христо Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Яким Василев (1873 – ?), български революционер от ВМОРО
  1. а б в Бабино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-05. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. История на България в четиринадесет тома, том IV – Българският народ под Османско владичество /от XV до началото на XVIII в./, Издателство на БАН, София 1983, с. 168.
  5. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 296.
  6. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  11. Бабино на сайта на община Демир Хисар
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 октомври 2007 
  13. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
  15. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94. Може би идентичен със Силян Божинов.
  17. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  18. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  19. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  20. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.