Бабяшка чука
Бабяшка чука е тракийско укрепено светилище в Западните Родопи край село Бабяк,[1][2] едно от най-известните тракийски светилища в България.[3]
Бабяшка чука | |
Информация | |
---|---|
Страна | ![]() |
Терит. единица | Община Белица |
Местоположение | Бабяк |
Основаване | тракийска епоха |
Състояние | добре запазено |
Собственик | държавна |
![Бабяшка чука](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D1%8F%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%B0.jpg/220px-%D0%98%D0%B7%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D1%8F%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%B0.jpg)
Разположено на родопски връх с панорамен изглед към Разлога, Рила и Пирин, светилището функционира над 14 века – от началото на I хилядолетие пр. Хр. до V век, тоест през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската епоха.[2]
Откриване и разкопки
редактиранеСветилището е разположено на едноименния връх Бабяшка чука, висок 1653 m. Открито е в 1957 година по време на строежа на телевизионна кула на върха, когато са открити множество фрагменти на оброчни плочки. Люба Огненова от Археологическия музей в София посещава Бабяшка чука и определя обекта като светилище на Зевс и Хера. В 1983 година са извършени сондажни археологически проучвания от полско-българска експедиция, които показват скално светилище с много археологически материал и за проучването му е сформиран археологически екип от Мечислав Домарадски и Алексей Гоцев и Милена Тонкова от Националния археологически институт с музей.[4] В продължение на десет археологически сезона - 1983, 1985 - 1990, 1994 - 1996, 2007 г., на светилището се правят интензивни разкопки, които изваждат на бял свят обилен археологически материал.[3][5]
Светилището е сравнимо с това от Високото тепе, като голямото сходство на керамичните находки показва и общност на населението, показващо еднакъв бит и еднакви ритуални практики.[6]
Бележки
редактиране- ↑ С. Бабяк - тракийско укрепено светилище на връх „Бабешка чука“ // Български крепости. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 5 декември 2015.
- ↑ а б Бабяшка чука // Община Белица. Посетен на 5 декември 2015.
- ↑ а б Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 7. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 6. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Тонкова, М. Светилището при Бабяк: обща характеристика, проучвания на малкото възвишение (сектор „Север“), в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 30. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.
- ↑ Гоцев, А., М. Тонкова. Археологически проучвания на територията на община Белица, в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 19. Посетен на 5 декември 2015. Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.