Багуиска школа
Багуиска школа (на китайски: 八桂學派/八桂学派; пинин: Bāguìxuépài) е влиятелна група от историци и антрополози в Гуанси-джуански автономен регион.
В тесен смисъл Багуиската школа се отнася до подхода на членовете на Департамента по история на Гуанския университет през последния век. В по-широк смисъл терминът „Багуиска школа“ се асоциира с определена „джуанология“ за джуанци.[1]
История редактиране
Багуиска школа е първият основен източник на работи върху изследвания върху джуанци, като се комбинират теория и полеви изследвания от aнтропология. Историятa на Багуиската школа води началото си от до 50-те на 20 век, когато последователите на Хуан Сиенфан, [2] пишещи и преподаващи в Университета на Гуанси Учителите, Китай, се опитват да обяснят цялостната гама от джуанци история и социална организация. Участниците в кръжока развиват методи на анализ за джуанология през периода 1953–1957. [3]
Най-видни представители редактиране
- Хуан Сиенфан
- Хуан Зенцин
- Бан Сиуниен
- Цин Caилуан
- Хуан Ханджин[4]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Дзишън, Чън. Багуиска школа на китайски етнология, Гуанси социални науки, no.1 // 2008. (на китайски)[неработеща препратка]
- ↑ Ма Шенгзи：Хуан Сиенфан – един от основателите на съвременната китайски етнология. Зyoцзян Ежедневни, 19 ноември 2010.(на китайски)
- ↑ Чън Дзишън, Багуиска школа на китайски етнология. Гуанси Социални Науки, no.4, 2008.(на китайски)
- ↑ Чън Дзишън, Багуиска школа на китайски етнология. Гуанси Социални Науки, no.5, 2008.(на китайски)