Балабанско клане
Балабанското клане (на гръцки: Σφαγή Τραχωνίου) е избиването на 28 жители на драмското село Балабан (Трахони), Източна Македония, Гърция, от български военни на 11 август 1944 година, по време на германската окупация на Гърция.
Балабанско клане | |
Част от Втора световна война | |
Паметник на клането в Балабан | |
Място | Балабан |
---|---|
Дата | 11 август 1944 година |
Смъртни случаи | 28 |
Извършител | Българска армия |
Жителите на Балабан, които са малоазийски гърци бежанци, настанени в селото през 20-те години, взимат активно участие в съпротивата срещу българската окупация и дават подслон на националистическите чети на Андон Чауш. В началото на август 1944 година край селото се сблъскват български части с гръцки националистически четници, тъй като наблизо е четническият щаб. На 11 август българските части пленяват около 30 жители на Балабан, предимно четници, временно завърнали се за селскостопански работи, извеждат ги край селото и ги екзекутират. По-късно на мястото на екзекуцията е поставен паметник с имената на загиналите. Паметник има и в гробището на Бук.[1]
Бележки
редактиране- ↑ Χατζηαναστασίου, Τάσος. Αντάρτες και Καπετάνιοι. Η Εθνική Αντίσταση κατά της βουλγαρικής κατοχής της Ανατολικής Μακεδονίας και της Θράκης 1942-1944. Θεσσαλονίκη, Εκδοτικός οίκος Αδελφών Κυριακίδη, 2003. σ. 172. (на гръцки)