Балдуин VII
Балдуин VII (Фландрия)[1] (на френски: Baudouin VII de Flandres; 1092/1093 — 17 юни 1119, погребан в Сен-Бертине) е 12-и граф на Фландрия в периода 1111 – 1119 г.
Балдуин VII | |
12-и граф на Фландрия | |
Роден |
1093 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Сент Омер, Франция |
Управление | |
Период | 1111 – 1119 |
Предшественик | Робер II Фландърски |
Наследник | Карл I |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Фландрия |
Баща | Робрехт II, Балдуин V |
Майка | Клеменс Бургундска |
Балдуин VII в Общомедия |
Живот
редактиранеБалдуин е син на Робер II Фландърски и Клеменс Бургундска.
Балдуин VII става граф на Фландрия след смъртта на баща си. Скоро след това Луи VI, крал на Франция, потвърждава неговите права и го прави рицар, защото се бои от претенции на Балдуин III, граф на Ено – потомък на Арнулф III, граф на Фландрия, лишен от правата над Фландрия от Робер Фризиец. Френският крал, по този начин, може да разчита на поддръжката на Балдуин в своята борба против английския крал Хенри I.
Първоначално Балдуин VII поделя с Клеменс управлението на фландърската част на Бургундия. Но през 1113 г. встъпва в конфликт с майка си. Тогава Клеменс обявява за свои владенията, в които влиза почти една трета от Фландрия, които и е предоставил Роберт II – баща на Балдуин VII. Балдуин разглежда поведението на майка си като сериозно посегателство на неговите права.
Като своите предшественици, Балдуин поддържа градовете и пазарите. Влага големи усилия, да обезпечи законност и порядък в страната си. Така той приема решителни действия против престъпниците, разбойниците и метежните дворяни.
Негови главни противници са Валтер II, граф Хесдин и Хуго II, граф Сен Пол. С двамата Балдуин достига мирно споразуние. Градовете му служат в борбата против непокорните дворяни. Своят прякор Балдуин получава заради своите енергични мерки против нарушителите на спокойствието в страната.
След убийството на датския крал Кнут, Адела (леля на Балдуин) бяга със сина Карл Датски във Фландрия.
Наследство
редактиранеБалдуин умира бездетен, затова основният клон на Фландърския дом се пресича. Преди смъртта си прави свой наследник Карл Датски. Всички знатни дворяни на Фландрия и неговата майка Клеменс принасят клетва за вярност на неговия приемник.