Балистичната ракета на английски: ballistic missile, която обикновено е военна ракета и която достига целта си, обикновено наземна като лети по балистична траектория, откъдето произлиза и наименованието ѝ. Курсът ѝ се определя от законите на астродинамиката и балистиката. В случай, когато височината на полет не е голяма, полетът на балистичната ракета прилича на полета на един снаряд. При големи разстояния ракетата се изстрелва вертикално за да излезе в по-разредените слоеве на атмосферата и да се намали влиянието на триенето на въздуха.

Полска ракета 8/K-14 (Scud-B)
Индийска ракета Agni-II
Междуконтинентална балистична ракета MK6 TITAN II на САЩ

Полетът на балистичната ракета се състои от три етапа. През първия етап двигателят работи и ускорява ракетата, която може да е многостепенна. Това продължава от няколко десетки секунди до няколко минути. Управлението на ракетата се извършва само в първия етап от полета. Вторият етап представлява свободен полет и той е най-дълъг. През третия етап ракетата заедно с бойната глава навлиза обратно в атмосферата на земята към целта.

Видове ракети

редактиране

Балистичните ракети могат да бъдат изстрелвани от стационарни (шахтови или открити) пускови установки, мобилни ракетни установки (с верижни или колесни шасита), самолети, кораби и подводници.

Според предназначението си, балистичните ракети могат да се разграничат на тактически и стратегически.

Класификацията на ракетите според тяхната далекобойност е описана в Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък радиус на действие:

  • Балистични ракети с малък радиус на действие: до 1000 километра
  • Балистични ракети със среден радиус на действие: от 1000 до 5500 километра
  • Междуконтинентални балистични ракети: над 5500 километра, с подкатегории до 8000 и 12000 километра.

Междуконтиненталните ракети и ракетите със среден радиус на действие често са въоръжени с ядрени бойни глави. Предимството на тези ракети пред самолетите е краткото време на полет (по-малко от половин час при междуконтиненталните ракети) и по-високата скорост на движение, което силно затруднява отбраната и прихващането им дори със съвременна система за противоракетна отбрана.

Квазибалистична ракета е вид балистична ракета, която се движи по много ниска траектория, което я прави трудна за засичане и възпрепятства възможността за определяне на точното място, където тя ще падне. Някои видове квазибалистични ракети са съветската ОТР-21, руската „Искандер“, иранската „Фатех 110“, китайската „Дун Фън 11“, израелската ЛОРА.

 
Фау-2, първата използвана за военни цели балистична ракета и първата преминала границите на космическото пространство.

Първата балистична ракета A-4, по-известна като Фау-2 (V-2), е разработена в Нацистка Германия през 1930-те и 1940-те под ръководството на Вернер фон Браун с помощта на неговият колега Валтер Дорнбергер.[1] Първият успешен пуск е на 3 октомври 1942. Първата бойна атака е на 6 септември 1944 срещу Париж, а два дни по-късно - срещу Лондон. До края на Втората световна война през май 1945 са изстреляни над 3000 такива ракети.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2024-01-13. Посетен на 2024-01-13.